вътре започнаха да се стрелят.
Първият изстрел го стресна толкова много, че падна на земята. Докато се
изправяше, чу още изстрели. Направи няколко крачки към къщата и спря. Ако
влезеше вътре, някой можеше да го застреля или настъпи, или пък ритне.
Щеше да влезе, когато стрелбата свърши. Или ако Ириарте или Тейт го
викнеха.
Чу се шум от трошене на мебели, от падане на тежки тела, от викащи и
псуващи хора. Сякаш тези вътре бяха решили да унищожат както къщата, така
и себе си. Нахлуха и други хора и звуците от боя се увеличиха, след което
престанаха.
Акин изчака да минат няколко мига тишина и изкачи стъпалата към къщата
бавно, но не и безшумно. Нарочно шумеше леко с надеждата, че ще го чуят,
видят и разпознаят като някой, който е безопасен.
Първо видя счупени чинии. Подът на чистата, подредена стая, в която Тейт
му беше дала ананас и си бе говорила с него, сега беше покрит с парчета
стъкла и мебели. Наложи му се да се движи съвсем внимателно, за да не
пореже краката си. Тялото му се възстановяваше по-бързо от телата на
човеците, но всяко нараняване бе толкова болезнено за него, колкото и за
тях.
Кръв.
Миризмата ? беше достатъчно силна, че да го изплаши. При толкова много
пролята кръв, някой сигурно беше мъртъв.
В хола имаше налягали по пода хора и други, които се грижеха за раните
им. В единия ъгъл лежеше Ириарте, сам.
Акин се затича към мъжа. Някой го хвана, преди да го е достигнал, и го
вдигна, въпреки съпротивата и рева му.
Риналди.
Акин извика, извъртя се и ухапа пръста на мъжа.
Риналди го изпусна и започна да крещи, че е отровен – което не беше
истина, – а Акин изтича до Ириарте.
Но Ириарте беше мъртъв.
Някой го беше ударил няколко пъти по тялото, вероятно с мачете. Имаше
зеещи, ужасяващи рани, през някои от които се виждаха вътрешностите му.
Акин изкрещя от шок, безсилие и тъга. Щом опознаеше някой човек, той
веднага умираше. Човешкият му баща беше мъртъв, а Акин го познаваше
единствено посредством Никанж. Тино беше мъртъв. Сега и Ириарте. Годините
му бяха съсечени, неизминали. Човешките му деца бяха загинали във
войната, а децата му конструкти, създадени от материала, който оолоите
бяха събрали преди много време, никога нямаше да могат да го опознаят,
вкусят и да открият себе си в него.
Защо?
Акин огледа стаята. Йори и няколко други правеха каквото могат за
ранените, но повечето хора в стаята просто зяпаха или Акин, или Риналди.
– Не е отровен! – каза Акин с отвращение. – Вие сте тези, които убивате,
не аз!
– Добре ли е? – попита Тейт.
Стоеше до съпруга си и изглеждаше уплашена.
– Да.
Акин я изгледа, след това отново извърна очи към Ириарте. Огледа се и
видя, че Галт също изглежда мъртъв, съсечен в главата и раменете. Йори се
грижеше за Дамек. Каква ирония щеше да е, ако Дамек оживееше, а Ириарте
бе умрял заради убийството, извършено от Дамек.
Със сигурност убийството на Тино бе причината за всичко това.
На пода, близо до Дамек, лежеше бащата на Тино. Беше ранен в лявото
бедро, лявата ръка и дясното рамо. Жена му ридаеше над него, но той не
беше мъртъв. Един мъж използваше нещо различно от вода, за да прочисти
раната на рамото. Друг придържаше бащата на Тино.
Из стаята имаше още ранени и мъртви. Акин видя мъртвия Калик зад една
дълга дървена пейка, покрита с възглавници. Имаше само една рана, силно
кървяща, но малка. Беше на гърдите и сигурно бе засегнала и сърцето.
Акин седна до него, докато останалите в къщата помагаха на ранените и
изнасяха мъртвите. Докато седеше там, никой не дойде при Калик. Някой
започна да крещи зад него. Акин извърна глава и видя Дамек. Акин се опита
да не чувства мъката, която го заливаше по рефлекс всеки път когато
видеше страдащо човешко същество. Част от съзнанието му крещеше, че оолои
трябва да спаси този незаменим човек, този човек, от когото някое оолои
вече бе взело отпечатъци, но когото нито един конструкт или оанкали
наистина не познаваха.
Друга част от създанието му се надяваше, че Дамек ще умре. Нека страда.