дискче от метал и го даде на Акин. Беше изненадващо тежко за размера си.
От едната му страна беше написано нещо, което приличаше на голямата буква
t, и думите „Той възкръсна. Ще възкръснем и ние“. От другата страна имаше
рисунка на птица, която излита от огъня. Акин разгледа внимателно птицата
и забеляза, че е от вид, който никога не беше виждал по рисунките.
– Парите на Феникс – каза Гейб. – А това е феникс, която се възражда от
собствената си пепел. Феникс е птица от митологията. Разбираш ли?
– Лъжа – каза Акин безразсъдно.
Гейб взе дискчето от него, върна го в джоба си и сложи Акин на земята.
– Чакай! – извика Акин. – Извинявай. Така наричам митовете наум. Не исках
да го изрека на глас.
Гейб погледна надолу.
– Ако ще бъдеш винаги малък, ще трябва да се научиш да внимаваш с
използването на тази дума – каза.
– Но… аз не казах, че ти лъжеш.
– Не. Ти просто каза, че моята мечта, мечтата на всеки тук е лъжа. Дори
не знаеш какво каза.
– Съжалявам.
Гейб го изгледа, въздъхна и го вдигна отново.
– Не знам – каза. – Може би би трябвало да съм облекчен.
– От какво?
– От това, че в някои отношения наистина си само едно дете.
13
Няколко седмици по-късно пристигнаха търговци, които водеха още две
откраднати деца. И двете се оказаха малки момичета. Търговците взеха в
замяна не жена, ами толкова метални инструменти и злато, колкото можеха
да носят, както и книги, които бяха по-ценни и от златото. Две двойки във
Феникс изработваха, заедно с включващи се от време на време други селяни,
хартия и мастило и печатаха книгите, които останалите села търсеха най-
много. Библии: използвайки спомените на всяко село, до което можеха да
стигнат, изследователите от Феникс бяха съставили възможно най-пълната
Библия. Имаше също така и книги със съвети, медицински книги, спомени от
Земята преди войната, списъци с растения, животни, риби и насекоми, които
стават за ядене, с изброени техни предимства и опасности, както и
пропаганда срещу оанкалите.
– Не можем да имаме деца и затова правим всичко това – каза Тейт на Акин,
докато гледаха как търговците се пазарят за ново кану, в което да отнесат
стоката си. – Тези там вече официално са богати. Не че ще има някакво
значение.
– Може ли да видя момичетата?
– Защо не? Хайде.
Тя тръгна бавно и го остави да я следва до къщата на семейство Уилтън,
където бяха настанили момичетата. Мейси и Колина Уилтън бяха успели да
вземат и двете деца при тях със светкавична скорост. Те бяха едната
половина от издателите на Феникс. Сигурно от тях се очакваше в един
момент да отстъпят едното дете на друга двойка, но засега семейството им
наброяваше четирима души.
Момичетата ядяха печени бадеми и хляб от маниока с мед. Колина Уилтън им
сипваше плодова салата в купички.
– Акин – каза тя, когато го видя. – Чудесно. Тези момиченца не говорят
английски. Може би ти ще можеш да говориш с тях.
Момичетата бяха с кафява кожа, гъста черна коса и тъмни очи. Бяха
облечени в нещо като мъжки ризи, прихванати с колан от тънко въже и
скъсени, за да им стават. По-голямото от двете момичета вече бе успяло да
освободи ръцете си от импровизираното облекло. Имаше няколко телесни
пипала по врата и раменете и ограничаването им вероятно беше ослепяващо и
сърбящо мъчение за нея. Малкото момиче имаше сноп пипала на гърлото:
сигурно служеха за защита на нейния саир отвор за дишане. Това
означаваше, че малкият ?, нормално изглеждащ нос е сигурно само украса.
Можеше и да означава, че момичето е способно да диша под вода. Родена от
оанкали, значи, независимо от човешкия ? външен вид. Това беше
необичайно. Ако е родена от оанкали, значи, е тя само от учтивост. Все
още не би могла да знае от какъв пол ще е. Такива деца, ако изобщо имаха
човешки изглеждащи полови органи, най-често приличаха на момичета. Тези
двете вероятно бяха на три и четири години.
– Ще трябва да ходите до градините им и в гората, за да си набавите
достатъчно протеини – каза им Акин на оанкалски. – Опитват се, но никога