не успяват да ни осигурят достатъчно.
Двете момичета слязоха от столовете си и дойдоха при него, за да го
докоснат, вкусят, опознаят. Той се съсредоточи толкова силно върху тях и
опознаването им, че в продължение на няколко минути бе неспособен да
възприема каквото и да било друго.
Бяха роднини – едното родено от човек, другото от оанкали. По-малкото
беше роденото от оанкали и изглеждаше по-андрогенно от двете. То най-
вероятно щеше да стане мъжко в отговор на видимата женственост на
другото. Името му, сигнализира то, беше Шкахт – Каалшкахт ека
Джайтахсокалдактохдж аж Динсо. Беше му роднина. Двамата бяха свързани
чрез Никанж, чиито роднини бяха Каал. Акин с радост предаде на Шкахт
човешката версия на името си, тъй като оанкалската не даваше достатъчно
информация за Никанж. Акин Аяпо Шинг Каалниканжло.
И двете деца вече знаеха, че е роден от човек и че се очаква да стане
мъж. Това го превърна в обект на силно любопитство. Той установи, че
харесва интереса им, и им позволи да го изследват в пълнота.
– …изобщо не са като децата – казваше един от човеците. – Налазили са се
като група кучета.
Кой говореше? Акин се съсредоточи върху стаята и човеците отново. Бяха се
появили още трима. Говореше Неси, жена, която винаги бе гледала на него
като на ценно имущество, но която не го харесваше.
– Ако това е най-лошото, което правят, ще се разберем идеално с тях –
каза Тейт. – Акин, как се казват?
– Шкахт и Амма – каза ? Акин. – Шкахт е по-малкото.
– Що за име е Шкахт? – учуди се Гейб.
Той бе дошъл с Неси и Пилар.
– Оанкалско – каза Акин.
– Защо? Защо са ? дали оанкалско име?
– Трима от родителите ? са оанкали. Както и трима от моите.
Няма да им каже, че Шкахт е родено от оанкали. Нямаше и да позволи на
Шкахт да им го каже. Какво би могло да се случи, ако открият това и
решат, че искат само човешко-роденото дете? Щяха ли да разменят Шкахт в
някой момент, или щяха да я върнат на похитителите ?? Най-добре да ги
остави да вярват, че и Амма, и Шкахт са родени от човек и истински
женски. Трябва и да наложи на себе си да мисли за тях като за такива, за
да не се превърнат мислите му в думи и да го издадат. Вече бе предупредил
децата, че не трябва да изричат точно тази истина. Те все още не
разбираха защо, но се съгласиха.
– Какви езици говорят? – попита Тейт.
– Искат да знаят какви езици говорите – каза им Акин на оанкалски.
– Говорим френски и туи4 – каза Амма. – Човешкият ни баща и неговите
братя са от Франция. Пътували из родината на майка ни, когато войната
започнала. В нейната страна много хора говорели английски, но в родното ?
село хората говорели основно туи.
4 Един от езиците, които се говорят на територията на Гана. – Б. пр.
– Къде е било селото ??
– В Гана. Майка ни е от Гана.
Акин предаде това на Тейт.
– Отново Африка – каза тя. – Сигурно континентът почти не е пострадал.
Чудя се дали оанкалите не са започнали да се заселват там. Мислех, че в
Гана всички говорят английски.
– Попитай ги от кое обменно село са – каза Гейб.
– От Каал – отговори Акин, без да ги пита. След това се обърна към
децата. – Има ли повече от едно село Каал?
– Три са – каза Шкахт. – Ние сме от Каал-Осеи.
– Каал-Осеи – предаде Акин.
Гейб закима.
– Каал…
Той погледна към Тейт, но тя само поклати глава.
– Ако там не говорят английски – каза тя, – значи, сред тях не е никой от
познатите ни.
Той кимна.
– Говори с тях, Акин. Разбери кога са ги откраднали и къде е селото им…
ако знаят. Могат ли да помнят разни работи като теб?
– Всички конструкти помнят.
– Добре. Ще останат с нас, така че, започвай да ги учиш на английски.
– Те са сестри. Много близки. Не трябва да се разделят.
– Така ли? Ще видим.
На Акин това не му хареса. Ще трябва да предупреди Амма и Шкахт да се
разболеят, ако бъдат разделени. Ревът нямаше да свърши работа. Човеците
трябваше да бъдат изплашени, трябваше да бъдат накарани да си мислят, че