подсетен за самотата си от тяхното единение. Можеше да говори с тях, да
общува с тях без глас, но никога нямаше да може да установи онази особена
близост с тях, която те имаха помежду си. Скоро щеше да е твърде
възрастен за нея… ако вече не беше. А и какво ли се случваше в този
момент с неговата сестра?
– Не вярвам да са ме оставили нарочно с хората – каза той. – Родителите
ми не биха постъпили така. Човешката ми майка би дошла сама, ако никой
друг не иска.
И двете момичета на мига възстановиха контакта с него.
– Не! – каза Шкахт. – Когато бунтовниците попаднат на сами жени, те ги
задържат. Станахме свидетели на това в едно от селата, в които
похитителите ни се опитаха да ни продадат.
– Какво видяхте?
– Няколко мъже дойдоха в селото. Негови жители, които се връщат от дълго
пътуване. С тях беше и една жена, ръцете ? бяха вързани с въже, въже беше
увито и около врата ?. Мъжете казаха, че са я намерили и им принадлежи.
Тя им крещеше нещо, но никой не говореше езика им. Задържаха я.
– Никой не може да стори това на майка ми – каза Акин. – Тя няма да го
допусне. Пътува сама, когато си поиска.
– Но как ще те намери сама? Вероятно във всяко село от съпротивата, в
което отиде, ще се опитат да я завържат и задържат. Може би ако не успеят
да го направят, ще я наранят или убият с пушките си.
Може би да. Изглежда, се решаваха на подобни постъпки с лекота. Може би
вече я бяха ранили или убили.
Между Амма и Шкахт протече общуване, което той не улови.
– Имаш трима оанкали родители – прошепна Шкахт на глас. – Те знаят повече
за съпротивата от нас. Едва ли биха я пуснали сама, нали? Ако не могат да
я спрат, ще тръгнат с нея, нали?
– да – отговори Акин, без да чувства каквато и да е увереност.
Амма и Шкахт не познаваха Лилит, не знаеха, че понякога тя ставаше
толкова плашеща, че всеки гледаше да стои нас-трана от нея. След това тя
изчезваше за известно време. Кой знае какво може да ? се случи, докато
броди сама из горите?
Момичетата го бяха положили между тях. Със закъснение осъзна, че го
унасят в собствения си покой, че го утешават, че го приспиват, докато
приспиват и себе си.
* * *
Акин се събуди на следващия ден все така нещастен, притеснен за майка си
и жаден за сестра си. Въпреки това отиде при Тейт и я помоли да го поноси
малко, за да могат да си говорят. Тя го вдигна веднага и го занесе до
един малък бързей, откъдето лагерът вземаше водата си.
– Измий се – каза тя, – и да поговорим тук. Не искам хората да ни гледат
как си шушнем.
Той се изми и ? разказа за усилията на Неси да махне пипалата на Амма и
Шкахт.
– Те ще пораснат отново – каза той. – Но докато това стане, Шкахт няма да
може да вижда изобщо и да диша добре. Ще бъде много зле. Възможно е и да
умре. Амма сигурно няма да умре, но ще остане осакатена. Няма да може да
използва което и да е от сетивата си пълноценно. Няма да е способна да
различава дори и познатите ? миризми и вкусове – ще е, като да може да
докосне нещо, но не и да го хване – докато пипалата ? не пораснат
обратно. И ще я боли много, ако ги отрежат – може би също толкова,
колкото теб, ако ти извадят очите.
Тейт седна на едно повалено дърво, без да обръща внимание на гъбите и
насекомите по него.
– Неси някак успява да убеди хората – каза тя.
– Знам – отвърна той. – Затова дойдох при теб.
– Гейб ми спомена нещо за лека операция на момичетата. Сигурен ли си, че
идеята е на Неси?
– Чух я да я обсъжда още първата нощ, след като тръгнахме от Феникс.
– Боже – въздъхна Тейт. – Явно няма да се откаже. Никога не се отказва.
Ако момичетата бяха по-големи, щях с удоволствие да ? дам нож и да ? кажа
да се пробва. – Тя се вторачи в Акин. – И понеже нито една от тях не е
оолои, предполагам, че всичко ще има фатален край. Нали, Акин?
– …да.
– Ами ако момичетата са в безсъзнание?
– Няма значение. Дори и да… Дори и да са наскоро умрели, пипалата им ще
продължат да жилят всеки, който се опита да ги отреже или откъсне.
– Защо не ми каза това, вместо да ми разказваш колко много ще ги боли