момичетата?
– Не исках да те уплаша. Ние не искаме да плашим никого.
– Така ли? Да ти кажа, понякога е добре да плашиш хората. Понякога
страхът е единственото, което им пречи да постъпват глупаво.
– Ще им кажеш ли?
– В известен смисъл. Ще им разкажа една история. Веднъж с Гейб видяхме
какво се случва на човек, ранен от пипала на оанкали. Бяхме още на
кораба. Във Феникс има и други хора, които си спомнят случая, но никой от
тях не е с нас сега. И майка ти беше с нас тогава, Акин, макар че не
смятам да я споменавам.
Акин извърна очи от нея, загледа се в ручея и се замисли дали майка му е
още жива.
– Ей – каза Тейт. – Какво има?
– Трябваше да ме отведеш вкъщи – каза той с огорчение. – Казваш, че
познаваш майка ми. Трябваше да ме върнеш при нея.
Мълчание.
– Шкахт казва, че мъжете в селата на съпротивата връзват жените, когато
ги хванат, и ги държат в плен. Майка ми сигурно знае за това, но то няма
да я спре да ме потърси. Тя няма да им позволи да я пленят, но може да я
застрелят или наръгат.
Още мълчание.
– Трябваше да ме върнеш вкъщи.
Той вече плачеше.
– Знам – прошепна тя. – И съжалявам. Но не мога да те върна вкъщи. Значиш
твърде много за моите хора.
Беше скръстила ръцете си, а пръстите на всяка от тях се бяха вкопчили в
лактите ?. Ръцете ? оформяха греда, подобна на дървените греди, с които
залостваше вратите в дома си. Той пристъпи към нея и постави ръце върху
нейните.
– Няма да ви оставят да ме държите още много – каза ?. – А дори и да го
направят… Дори и да израсна във Феникс, заедно с Амма и Шкахт, пак ще
имате нужда от оолои. А оолои конструкти не съществуват.
– Не знаеш от какво имаме нужда!
Това го изненада. Как може да ? хрумне, че той не знае? Може да ? се иска
той да не знае, но това не променяше факта.
– Знам от момента, в който докоснах сестра си – каза той. – Не можех да
го изрека тогава, но знаех, че с нея представляваме две трети от един
репродуктивен съюз. Знам какво означава това. Знам какво е усещането. Не
знам как се чувстват трима възрастни, когато се съберат за размножаване.
Но знам, че са нужни трима и че един от тях трябва да е оолои. Тялото ми
знае това.
Тя му повярва. Лицето ? го казваше.
– Хайде да се връщаме – каза.
– Ще ми помогнеш ли да се върна вкъщи?
– Не.
– Но защо?
Мълчание.
– Защо?
Той напразно се опитваше да разтвори заключените ? ръце.
– Защото… – Тя изчака, докато той се сети да обърне лице нагоре, за да
срещне погледа ?. – Защото това са моите хора. Лилит направи своя избор,
а аз – моя. Това е нещо, което ти може би никога няма да разбереш. Ти и
момичетата сте надежда за тези хора, а надеждата е нещо, което те не са
имали толкова време, че чак ме е страх да си помисля.
– Но тя не е реална. Ние не можем да направим това, което те искат.
– Ще ти дам един съвет. Това не им го казвай.
Сега не му трябваше да си напомня да гледа към нея с очите си.
– Твоите хора ще дойдат за теб, Акин. Знам, както и ти. Харесвам те, но
не ме бива в самозаблуждаването. Остави хората ми да се надяват, докато
могат. Мълчи. – Тя пое дълбоко въздух. – Ще ме послушаш, нали?
– Вие ме лишихте от сестра ми – каза той. – Пречите ми да имам това,
което имат Амма и Шкахт, и нито го разбирате, нито ви пука за него. Майка
ми може да умре, защото ме държите тук. Ти я познаваш, но не те е грижа
за нея. И ако на теб не ти пука за моите хора, защо аз да мисля за
твоите?
Тя погледна надолу, след това се взря в течащата вода. Изражението ? му
напомняше на изписаното на лицето на майката на Тино, когато попита дали
синът ? е мъртъв.
– Няма причина да го правиш – каза накрая. – Ако бях на твое място, щях
да ни мразя и в червата. – Тя отключи ръцете си и го вдигна и постави на
скута си. – Но ние сме всичко, което имаш сега, хлапе. Не е редно, но е
така.
Тя се изправи с него, прегръщайки го по-силно от нужното, обърна се и
видя Гейб, който идваше към тях.