? пълзеше чист поток. Без съмнение имаше дъждовни сезони, в които цялото
речно корито се напълваше, дори преливаше. Влажните и сухите сезони тук
вероятно бяха по-отчетливи, отколкото в гората около Ло. Там валеше
често, независимо от сезона. Акин знаеше за тези работи, защото бе чувал
възрастните да ги обсъждат. Гледката на стопената река не беше нещо
необичайно. Но когато се загледа нагоре, докато го носеха към другия край
на ямата, той видя за първи път извисяващите се над хълмовете снежни
върхове на планините.
– Чакай! – извика Акин, докато събирачката – Сабина беше името ? – го
носеше към къщата от другата страна на дупката. – Чакай да видя.
Тя сякаш бе доволна, че спират за това.
– Вулканични са – каза. – Знаеш ли какво означава това?
– Счупено място в Земята, откъдето се излива гореща течна скала – каза
Акин.
– Браво – каза тя. – Тези планини са изникнали и са се изградили
вследствие на вулканична активност. Един от вулканите изригна миналата
година. Не достатъчно близо, че да ни притесни, но беше вълнуващо. Все
още дими от време на време, въпреки че е покрит със сняг. Харесва ли ти?
– Опасно е – каза той. – Земята тресе ли се?
– Да. Тук не много силно, но там сигурно е било страшно. Мисля, че в
околността му не живеят хора.
– Това е добре. Бих искал да го видя обаче. Искам да отида там някой ден,
за да го разбера.
– Гледай го оттук за най-сигурно.
Тя го понесе към късата линия от къщи, където явно живееха събирачите.
Там имаше една смачкана правоъгълна рамка: вероятно „камионът“ на Сабина.
Изглеждаше неизползваем. Акин нямаше представа какво са правели някога
хората с него, но сега ставаше само за скрап или евентуално за направата
на други неща от него. Беше огромен и от него сигурно щеше да излезе
доста метал. Акин се чудеше как хранещата се совалка го е изпуснала.
– Бих искала да разбера как оанкалите са успели да го смачкат така – каза
една друга жена. – Все едно го е настъпил огромен крак.
Акин не каза нищо. Знаеше, че хората всъщност не искат да им дава
информация, освен ако не са го попитали директно… или са толкова отчаяни,
че не ги интересува откъде идва тя. А информацията за оанкалите
обикновено или ги плашеше, или ги разгневяваше, независимо от източника
?.
Сабина го пусна долу и той разгледа метала от по-близо. Ако беше сам,
щеше да го опита и на вкус. Вместо това влезе в къщата със събирачите.
Постройката беше солидна, но напълно обикновена и небоядисана, а покривът
беше от листове ламарина. Къщата за гости в Ло представляваше много по-
интересна сграда.
Но вътре в тази имаше музей.
Имаше кули от чинии, парченца от бижута, стъкло, метал. Имаше кутии със
стъклени прозорци. Зад прозорците се виждаше само непроницаема, плътна
сивота. Имаше и масивни метални кутии с големи, номерирани колелца на
вратите им. Кръстове като този върху монетата на Гейб – метални кръстове
с метален мъж, увиснал на всеки от тях. Христос на кръста, спомни си
Акин. Имаше и рисунки на Христос, който почуква с кокалчетата на ръката
си по една дървена врата, как разтваря дрехите си, за да разкрие червена
форма, в която се вижда факла. На една рисунка Христос седеше на маса с
много други мъже. Някои от картините сякаш започваха да се движат, когато
Акин ги погледнеше от различни ъгли.
Тейт, която бе стигнала до къщата преди него, взе една от движещите се
картини – една малка, на която Христос седеше на някакъв хълм и говореше
на хората – и я подаде на Акин. Той я разклати леко в ръката си и се
загледа в очевидните движения на Христос, чиято уста се отваряше и
затваряше, докато ръката му се мърдаше нагоре и надолу. Картината, макар
и издраскана, беше твърда и плоска – бе направена от материал, който Акин
не успя да разбере. Опита се да го вкуси и веднага го хвърли силно
надалече, потресен и отвратен.
– Ей! – извика един от събирачите. – Това са ценни неща! – Мъжът вдигна
картината, изгледа яростно първо Акин, след това Тейт. – Защо изобщо
даваш нещо такова на бебе?
Тейт и Сабина бяха дошли веднага, за да видят какво се случва с Акин.
Акин отиде до вратата и се изплю няколко пъти: изхвърляше чиста болка,