— Това не е възможно. — Наложи се да седна на леглото.
Самият аз си бях затворил очите, когато открих, че Голдън е фалшифицирала брачно свидетелство, каквото никога не е имала, за да запази апартамента, в който бе живяла с партньора си в продължение на десетки години и който общината щеше да ѝ вземе, защото бяха живели заедно, без да подпишат.
Бях замълчал, защото по онова време Голдън даваше под наем някои стаи от апартамента и в него се бе настанил един избягал насилник, когото издирвахме. Обясних ѝ положението, тя ми съдейства и успях да арестувам онзи негодник, който биеше децата си и жена си.
Прикрих я, но се възползвах неофициално от компютърните ѝ знания и в продължение на години си сътрудничехме.
Доста нездравословна връзка, признавам.
Не очаквах обаче, че партньорът ѝ в продължение на четирийсет години не съществува, че ме бе излъгала още в началото и се бе преструвала пред мен на безпомощна пенсионерка, за да се сдобие с апартамент в историческата част на града. Не ми стана никак приятно, че ме бе използвала още от самото начало.
— Продължавай — помолих я. — Каза, че самоличността на Голдън Гърл също е фалшива.
— Да, наредихте ми да потърся информация за Глория Ечегарай, която наистина фигурира като служител в компанията "Сиско", но няма нищо за нея преди 1993 г. Това ме накара да потърся пръстовия отпечатък на личната ѝ карта, която се оказа фалшива, и открих съвпадение с този на Аурдес Переда Аргуесо, чиято лична карта е изтекла и не фигурира като починала, но от 1993 г. насетне няма никакво сведение за нея. В същата година се появява новата Глория Ечегарай, с шофьорска книжка, осигурителен номер…
— Как каза, че е истинското ѝ име?
— Аурдес Переда Аргуесо, родена в Сантиляна дел Map, Кантабрия, през 1949 г., преди 67 години. Фамилията ѝ е същата като на починалата съпруга на Саул Товар, която разследвахме тези дни.
— Може да е просто съвпадение във фамилиите.
— И в града, в който са родени. Открих, че съпругата на Саул Товар, Асунсион Переда Аргуесо, е родена дванайсет години по-късно, в същата година като мъжа си. Мисля, че са сестри, инспекторе. Нямах време да установя самоличността на родителите им, но ако съвпаднат, няма да имаме никакви съмнения в това отношение.
Главата ми леко се замая, но успях да прикрия изненадата и гнева си пред Милан. Останах да седя на леглото с разтворена нощница и голи задни части.
— Значи Голдън Гърл в действителност е лелята на Ребека — промълвих.
Сега разбирах защо е започнала да се рови, когато е намерила в мобилния ми телефон странната смърт на Анабел Ли — видяла е същия начин на действие на убиеца или на убийците на племенницата ѝ.
Или поне така ми се искаше да мисля.
43
Градината със секвоята
9 януари 2017 г., понеделник
Знам, че трябваше да се прибера директно вкъщи да си почивам, но новините, които ми донесе Милан, ме отклониха от пътя, така че отминах портала ми на площада на Бялата дева и се отправих към Новата катедрала.
При стълбите на главния вход, пред струите вода, които бликаха направо от асфалта, винаги имаше скейтъри, които упражняваха скоковете и акробатичните си номера с тунингованите си скейтбордове.
Обичах да ги наблюдавам скришом, когато минавах пред храма на път за някое пинчо в "Сагартоки", или когато придружавах Алба, която живееше на улица "Прадо" номер 22 и понякога ми позволяваше да я изпратя. Бях забелязал няколко пъти присъствието на хлапак с бяла качулка и синя коса. Скейтбордът с библейския патриарх също биеше на очи.
Отправих се да го търся в студеното утро, обвито в гъста мъгла.
Приближих се до него и изчаках да довърши акробатиката си. Другите момчета го предупредиха за присъствието ми с жест и той понечи да скочи на лъскавия си скейтборд и да избяга, но сграбчих хилавата му ръка и МатуСалем ми отправи гневен поглед.
— Искаш да ми пратиш всичките самоличности офлайн ли?
— Нуждая се от помощта ти — прошепнах.
— Да отидем на някое по-уединено място — съгласи се той неохотно. — Май не ти е позната думата "дискретност", нали?
— Звучи странно от устата на човек, който знае дори какво закусвам всяка сутрин.
— Е, сега поне говориш — отбеляза той и спусна качулката над лицето си.
— Да отидем в градината със секвоята, сериозно е — отвърнах.
Момчето стисна устни, очите му на архангел се втренчиха в един гаргойл[51] на Новата катедрала.
— Става, но само този път.
— Дадено — обещах и го ескортирах до мястото, където беше гигантското дърво, до старото училище на монахините урсулинки.
51
Водоливник, каменна декоративна скулптура за отвеждане на вода с гротескно изображение на фантастично същество, характерна за готиката.