— Саул, искаме да ти съобщим новина, свързана с Ребека. Важно е — каза Ести, гледайки го втренчено в омайващите му очи.
По изражението на лицето ѝ Саул разбра, че се е случило нещо сериозно. Притихна, сякаш чакаше да падне гръм от небето.
— Най-после новини за Ребека? — гласът му прозвуча едновременно напрегнато и облекчено.
— Да — отвърнах.
Саул въздъхна, пое си отново въздух, заби поглед в земята и се хвана за кръста, сякаш имаше нужда да се задържи да не падне.
— Тогава да отидем на по-уединено и дискретно място. Елате у дома, следвайте ме с колата си, там ще поговорим на спокойствие.
С Ести се спогледахме за частица от секундата. Приличаше на капан, разбира се. А аз, за съжаление, познавах мястото. Беше дълбоко запечатано в най-мрачните ми спомени.
— Добре, аз ще се кача в твоята кола, инспектор Гауна ще ни следва — обърнах се към двамата с нетърпящ възражение глас.
Ести ме погледна начумерено, когато напуснахме залата, а аз ѝ показах дискретно и далече от погледа на Саул пистолета, който носех под якето.
Само за всеки случай.
Стигнахме до къщата на Саул Товар на Коста Кебрада[57] за двайсет минути. Саул живееше в разпръснат жилищен комплекс, който гледаше към залива на плажа Ла Арния.
Нищо не се бе променило през изминалите почти двайсет и пет години.
Къщата му очевидно беше прекалено голяма за него, много спартанска, без следа от дъщерята, която само до преди няколко месеца бе живяла с него.
Огромният хол, приличащ по-скоро на библиотека, беше препълнен с книги, някои от тях наредени на купчини на земята.
Имах чувството, че съм проникнал в мозъка му. Саул се чувстваше неловко, докато ние оглеждахме дискретно жилището му.
Върху полицата на камината имаше репродукция на кантабрийска стела[58] с лаубару[59] и малка колекция от ками и върхове на копия, може би бяха оригинални кантабрийски оръжия на над две хиляди години, а може би обикновени реплики на намереното в находищата. Не се смятах за толкова голям експерт, за да твърдя каквото и да било.
— По-добре да отидем на терасата, морският бриз разведрява обстановката — предложи той нервно.
С Ести се съгласихме и излязохме през задната част на къщата, откъдето имаше директен достъп до малкия плаж Ла Арния. На изток се виждаха скалите на Лиенкрес[60] и остров Кастро. Колежката ми беше възхитена от страховитата гледка на стръмния скалист бряг, аз обаче познавах добре яростта на това море, още не се бях помирил с миналото си и нарастващото напрежение, което усещах от завръщането си на това прокълнато място, притискаше раната от куршума в главата ми.
Може би беше от влагата. Неприятни усещания, нищо повече.
Седнахме на дървени кресла, които бяха малко големички за Ести, която се губеше сред огромните възглавници, и зачакахме покана за почерпка, която така и не дойде.
— Е, кажете, намерили сте тялото на Бека? — попита той, като потриваше нервно ръце.
— Не, Саул. Тялото на Ребека не се е появило и може би няма да се появи, предвид обрата, който настъпи в разследването през последните дни. Имаме свидетелско показание, според което тя е жива.
Огромните ръце на Саул, винаги толкова изразителни, внезапно спряха да се движат.
— Какво? Как така е жива?
Саул се облегна, после се усмихна. Беше най-истинската усмивка на облекчение, която бях виждал.
— Но… снимките? Видяхме, че е мъртва, не си ли спомняте? Беше дъщеря ми, сигурен съм, не беше друго момиче. Беше дъщеря ми… и беше мъртва.
— Свидетелят ни разказа, че Ребека е избягала от къщи и е инсценирала смъртта си, за да не бъде намерена. Тя е източникът на снимките, които симулират смъртта ѝ.
— Значи е вярно, жива е. Открили сте я, а аз не вярвах, че ще се справите. Не знаете колко пъти съм мечтал да чуя тези думи, да водя този разговор… — произнесе тези думи с прегракнал глас, развълнуван.
Закри лицето си с ръце, изтривайки сълзите си със стеснение. Беше въплъщение на облекчението, на щастието, на баща, станал свидетел на чудо.
Изправи се непохватно и се приближи до мен с намерение да ме прегърне. Побързах да стана и приех прегръдката му.
Беше силна, импулсивна прегръдка от истинска благодарност. Не получаваме често такива прегръдки в работата ни. Не знаех как да се справя със ситуацията, въпреки че владеех протокола за съобщаването на добри и лоши новини, но не ми вършеше работа в конкретната ситуация.
— И… къде е? Може ли да я видя? Може ли да говоря с нея? Имам толкова неща, които да ѝ разкажа…
57
Част от северното крайбрежие на Испания, прочуто с красивите пейзажи и разнообразните геологически форми, които се простират в продължение на 20 км по крайбрежието — стръмни скали, арки, островчета, заливчета, плажове, дюни.
58
Монолитен каменен диск с релефно изображение; най-ранните образци датират няколко столетия преди латинизацията на Кантабрия.
59
Релефно изображение на кръст с извити рамене, символизиращ закрилническата роля на Слънцето, присъщ на най-ранните европейски култури.
60
Скалисти островчета, разположени срещу крайбрежието на селището Лиенкрес и образувани вследствие на ерозията на сушата под въздействието на приливите.