Четири часа. Беше първият ден от новия ми живот и вече бях посветил четири часа на рехабилитацията ми.
Станах към осем и закусих спокойно. Откакто бях в болнични и престанах да тичам сутрин, бях свикнал да се излежавам, когато спях във Витория.
Във Виляверде винаги имаше много работа за вършене и дядо ми ставаше още преди да изкукурига петелът на Пруден, съседа ни, затова сега си позволих да помързелувам. Включих мобилния телефон и видях, че има пропуснато обаждане на Естибалис. Тъкмо се канех да ѝ напиша съобщение по уотсап, когато на дисплея се появи един от телефоните на управлението. Разнесе се "Lau teilatu"[15], която звучеше по мобилния ми телефон от лятото и която ми напомняше твърде много за Алба и за преживяното от нас на Четирите покрива, но не се решавах да я махна, въпреки че ме изпълваше с болка всеки път, когато я чуех.
Отговорих с "да" — това беше любимата ми дума, защото ми се удаваше чудесно. Посланието на логопедката ми за "освобождаването" на речевия механизъм беше стигнало дълбоко до съзнанието ми. Така или иначе, надявах се, че ме търси Естибалис.
— Инспектор Лопес де Аяла?
— Да. Да? — повторих с известно колебание, защото не разпознах сериозния глас, който ме търсеше от "Лакуа".
— Аз съм полицай Милан, инспектор Руис де Гауна излезе и ме помоли да ви се обадя, за да ви съобщя новините.
— И? — попитах. Тласната "и" също беше лесна за произнасяне и много полезна.
— Вижте, инспекторката ме помоли да проверя банковите сметки на Ана Белен Лианьо. Не беше много лесно, но разбира се, сметката, която ни интересува, е онази, която е открила в Кучабанк, когато е спечелила трите милиона евро. Установихме нещо интересно — едно лице, някой си Асиер Руис де Асуа, е също титуляр на сметката.
За момент млъкна. Аз не бях в състояние да отговоря, дори да си бях възвърнал говора.
— Направих малка справка в нашата база данни — продължи тя с плътния си глас. — Любопитното е, че въпросният Асиер е четирийсетгодишен, женен и е фармацевт. Фигурира като собственик на две аптеки, едната на улица "Сан Франсиско" и друга в квартал "Салбуруа". Доколкото успях да съпоставя данни, не го свързва никаква роднинска, нито служебна връзка с жертвата. Възможно е да е бащата на детето, което е чакала, не мислите ли?
Не мислех нищо, защото направо блокирах, когато чух, че Асиер, същият, който няколко дни по-рано отрече да я е виждал от двайсет години, е открил сметка с Анабел Ли и че тя му е поверила половината от трите си милиона евро.
17
Улица "Сан Франсиско"
22 ноември 2016 г., вторник
Точно тогава получих друго обаждане, този път от Естибалис:
— Трябва да дойдеш в аптеката на приятеля ти Асиер на "Сан Франсиско", Унай — пришпори ме тя и гласът ѝ не предвещаваше нищо хубаво. — Открих тялото му проснато на земята.
Изхвърчах надолу по стълбите с все още замаяна от тежкия сън глава, опитвайки се да не правя предварителни предположения.
Не исках да допусна, че нещо лошо се е случило на Асиер. Беше корав тип, истинска скала, непоклатим и решителен. През почти четирийсетте години, откакто го познавах, нито веднъж не го бях виждал да се огъне, да се предаде.
Не, не беше възможно да му се е случило нещо.
Пристигнах в аптеката на приятеля си след пет минути. Естибалис, застанала на прага, ме подканяше с глава да побързам.
Аптеката, която Асиер бе наследил, беше като капсула на времето, от онези с шахматно наредени плочки, порцеланови буркани от лиможки порцелан с активни съставки и медни везни.
Когато видях Асиер с бялата му престилка, опръскана с кръв, да лежи на пода от деветнайсети век, сърцето ми спря и аз се хвърлих към него, за да му потърся пулса.
Естибалис ме гледаше загрижено.
— Успокой се, Унай. Не е мъртъв, в безсъзнание е. Не знам защо линейката още я няма, обадих се преди доста време. Асиер има сериозна контузия на веждата, затова кърви толкова. Предполагам, че са го ударили по главата и е изгубил съзнание.
Беше малко след осем и половина сутринта и Витория лениво се събуждаше. В старата част на града магазините отваряха в десет и тук-там се мяркаха сънени минувачи, които отиваха на работа на автопилот. Никой не забеляза, че на пода в аптеката е проснато окървавеното тяло на кварталния им аптекар.
Аз обаче го виждах и сърцето ми се свиваше от страх. За момент мисълта, че приятел, когото познавах от първи клас, може да е мъртъв, ме вцепени и отново се усъмних доколко е благоразумно решението ми да се върна към активната работа на следовател. Поне в отдел "Криминални разследвания", чиято рутинна работа включваше честа гледка на мъртъвци. Бях ли готов да се върна? Исках ли да го направя?
15
В превод "Четири покрива" — популярна песен от 80-те години на XX век на баската рок група "Итойс".