Изтичах да донеса гребло. Опитвах се да се успокоя и да не нагрубя дядо.
"Помага ти, дядо, помага ти по свой начин" — повтарях си, но това не ме успокои.
Качих се отново по разнебитената дървена стълба, като едва пазех равновесие, и прокарах греблото по дъното.
Цели два часа претърсвах с греблото дъното на кладенеца. Извадих купища слузести водорасли и изгнили клони.
Дядо се появи на обяд със загрижено изражение.
— Хайде, синко, трябва да ядеш — каза ми той. — Качи се вкъщи да обядваш.
Поклатих отрицателно глава и се съсредоточих в един ъгъл, който още не бях претърсил.
— Това е само телефон, синко, и дори не го изключваш нощем. Не може цял живот да пишеш на него. На хората ще им омръзне.
— Вси… Вссичко… — опитах се да произнеса: "Всичко е наред", но не успях да довърша изречението. Още нямах нужните умения.
Качих се с дядо да обядвам — кремсупата от тиквички ми повдигна малко духа, но умът ми беше в дъното на водоема.
Поднових спасителната акция, след като видях сметката на всички кестени, които дядо бе опекъл. Смених тактиката, обух високи рибарски ботуши и влязох във водоема, въпреки че водата беше ледена. Благодарих се за дългите си ръце и обходих стъпка по стъпка дванайсетте квадратни метра на хлъзгавата и студена земя. Чак късно следобед, когато започна да се смрачава и краката ми се бяха сковали от студ, намерих това, което бе останало от мобилния ми телефон.
Знаех за опасността от късо съединение, затова извадих бързо батерията. Занесох го в къщата на дядо грижливо, сякаш беше половинкилограмов бял трюфел, и го подсуших с попивателна хартия. Знаех, че трябва да го оставя за няколко часа на сухо, но не твърде топло място и се примирих, че ще пренощувам във Виляверде, без да знам дали мобилният ми телефон ще възкръсне.
Дядо наблюдаваше търпеливо и дискретно цялата тази операция, без да каже нито дума. Знаеше, че ни предстои разговор.
Влязох в стаята си и взех един лист от чекмеджето на нощното шкафче.
"Този път прекали, дядо. В този телефон бяха всичките ми служебни контакти и много снимки, които нямам на друго място. Беше моят офис, моят живот" — написах му с огромни букви.
— Животът е пред теб, но ти го пропиляваш от малодушие, синко. И ако тези петстотин евро, които хвърлихме във водата, са ти помогнали да осъзнаеш това, значи не са отишли на вятъра. Ще ти платя апарата, не се ядосвай — каза той с помирителен тон.
"Не става дума за парите, дядо. Не става дума за парите. Не се тревожи за това" — написах на листа.
Понякога уроците на дядо причиняваха болка — може би повече на него, отколкото на мен.
Дядо обаче имаше право, мобилният телефон беше само вещ, на която бях дал власт, за да стане центърът на съществуването ми, спасителният ми пояс, или, както Ектор дел Кастильо бе казал, моята патерица.
Накрая се прибрах в стаята си и се опитах да заспя. На сутринта се събудих след изпълнена с неспокойни сънища нощ, скочих от леглото и отидох да взема апарата. Сглобих го, но не се включи. Бях останал без мобилен телефон.
Отворих лаптопа и се замислих какви други възможности имам, освен да отида във Витория и да купя нов телефон, за да продължа да участвам пълноценно в разследването.
Не исках колегите ми от "Киберпрестъпления" или Милан да имат достъп до паметта на мобилния ми телефон. Още пазех съобщенията, които си разменихме с Алба през лятото, и не исках да я излагам по този начин.
Колебах се доста време и после, неособено убеден, реших да ѝ изпратя имейл:
"Голдън, нуждая се от помощта ти. Веднага" — написах.
Голдън Гърл, златното момиче на хакерската общност в страната, взимаше скъпо за услугите си. Зад привидната си външност на заядлива белокоса старица се криеше пенсионирана експертка по информационна сигурност, която бе работила в "Сиско"[18] в продължение на десетки години и която създаваше главоболия на много опитни кракери[19].
— Каквото кажеш, Кракен. На твое разположение съм — отговори тя на минутата.
Обясних ѝ накратко за водния инцидент и си уговорихме среща след час и половина във Витория, за да ѝ връча злополучния мобилен телефон.
Голдън живееше на Улицата на пневмониите[20], в една от сградите, които гледат към вътрешния двор на някогашната Стара семинария, срещу площада на Старата катедрала.
Посрещна ме на прага на апартамента с бялата си коса, подстригана на нивото на брадичката, и с патерици, които я правеха да изглежда по-стара, отколкото я помнех. Не ме покани да вляза в дома ѝ, беше все същата саможива хакерка, която не се доверяваше на никого, дори на мен.
18
Американска транснационална компания, която проектира и продава електроника за потребители; мрежови, комуникационни и гласови технологии и услуги.
19
Кракер — злонамерен хакер, способен да хаква корпоративни системи с цел изнудване или откуп.