— Не открихме мобилния му телефон, както в случая с първата жертва. Съдия Олано ще поиска от оператора копие на СИМ картата му и се надявам да получим информация от нея за последните му движения. От показанията на няколко членове на компанията му знаем, че е бил в старата част на Витория в събота вечерта и си е тръгнал към четири призори. Не е стигнал до дома си, поради което е възможно в този отрязък от време убиецът да се е свързал с него.
Представих си Хота развеселен и подпийнал. Беше твърде добродушен и доверчив. Проклех човека, който го бе убил, защото се бе възползвал от уязвимия ми приятел.
— Последно уточнение, преди да приключа темата за местопрестъплението на последното убийство — намеси се отново Естибалис — Очакваме докладите на криминалистите, може да са открили някаква следа, въпреки че когато напуснах мястото, не бяха намерили нищо. Има обаче нещо любопитно и почти прозаично, което затруднява още повече работата ни — нападателят или нападателите са помели пътя от входа на центъра до мястото, където са обесили жертвата. По този начин са почистили следите от стъпките си. Оставили са метлата, без дактилоскопски отпечатъци, опряна на стената до вратата. Анализира се целият боклук, останал между влакната. Ще видим дали нещо ще изскочи.
— Отгоре на всичко този тип е чистофайник — промърмори Пеня.
"Има известни познания по съдебна медицина — написах аз на лаптопа. — Възможно е да се е усъвършенствал и вече да избягва грешките, които е допуснал при предишните престъпления. Всъщност няма следа от келтски котел. Мисля, че използването на котела от Кабарсено е било свързано с прекалено голям риск. Този път се е ограничил да потопи жертвата си в място с вода."
Думите ми бяха прочетени в реално време на огромния екран в кабинета на Ести. Усмихнах се. Вършеше страхотна работа.
— Да минем към втората точка от разследването — връзката между Асиер Руис де Асуа, втория титуляр на сметката на предишната жертва, и Хосе Хавиер Уето. Приятели от детството, в една и съща компания с тук присъстващия инспектор Лопес де Аяла.
Кимнах утвърдително.
— Не успяхме да свържем Хосе Хавиер със свадата, която Асиер е имал миналия 22 ноември в аптеката си, но и двамата бяха с насинено око — продължи Естибалис. — Доктор Гевара ще се опита да установи дали хематомът, който е имал Хосе Хавиер в деня на смъртта си, е бил причинен малко преди смъртта му и дали датата съвпада с нападението над аптекаря. Ще ни е от полза, за да подкрепим тази линия на разследването.
— Инспектор Гауна, моля ви да споделите с нас информацията за друга вероятна жертва, която може би е била убита по сходен начин — намеси се Алба.
— Така е — Ребека Товар, четиринайсетгодишна, изчезнала през 1993 г. от дома си в Кантабрия, до момента трупът не е намерен, но анонимно лице е изпратило тези снимки няколко дни по-късно на "Ел Периодико Кантабрико". Не са ги публикували. Както може да видите, момичето е провесено от дърво с полупотопена в реката глава във Фонтибре — място, където от древността се е отдавал култ на водните божества. Полицията намери въжето, но не и тялото.
— Нещо друго?
— С инспектор Аяла посетихме бащата, Саул Товар, професор по културна антропология в Кантабрийския университет. Убеден е, че нападателите са повече от един и че са махнали трупа от страх, че по него могат да намерят следи, които да ги издадат. Смята, че един от тях се е разкаял за извършеното и е изпратил снимките на вестника, бог знае дали за да подскаже на семейството, че момичето е мъртво, или за да даде следа на полицията, за да залови останалите. Според мен, а и от това, което виждаме на снимките, момичето е било бременно, но бащата отрича категорично. Каза ни, че преди двайсет години нейната ендокриноложка представила медицински документи, които опровергавали това предположение. Една подробност — ендокриноложката е негова сестра, леля по бащина линия на момичето. Всичко изглежда доста ендогамно[25].
— Разрешете да се поразровя в обкръжението на професора и сестра му, инспекторе — внезапно я прекъсна Милан, която изглеждаше доста по-енергична от останалите в този ранен час.
25
От ендогамия — правило за сключване на брак, при което женитба се допуска само в рамките на определена (собствената) класа, етническа група, каста или социална прослойка; екстремна форма на ендогамия е сключване на бракове между близки роднини.