"Ще започне да ти личи, ще съобщиш ли в службата?" — написах.
— Да, вече е време да говоря с комисар Медина, преди да започнат да ме одумват. Никога не съм предполагала, че ще ми се наложи да давам обяснения по личен въпрос в службата, още по-малко в служба като тази.
"Никога не съм те питал защо си избрала тази професия."
— Наистина ли искаш да обсъждаме живота ми сега?
"Почти нищо не знам за теб. А много ми се иска да знам повече. Всичко" — написах.
Алба се наведе твърде близо до бележника — жест, който ме учуди.
— Добре ли си?
— Да… не… Не знам, виждам го размазано. Сигурно е от мъглата.
— Да се върнем? — предложих загрижено.
— Не, всичко е наред — възрази тя и се зарадвах, че я накарах да седне и си приказваме, защото ми се видя много уморена. — Питаш защо съм избрала тази професия… Случи се в гимназията, когато бях на седемнайсет. Вече ти казах, че бях стеснително и дебело момиче, доста комплексирано от новата среда, както и от финансовия скандал в Мадрид покрай импресариото на майка ми. Бяхме се преместили в Лагуардия, за да се опитаме да водим нормален живот. В съседния клас имаше едно момче, казваше се Алваро. Бях луда по него, но не бях единствената.
Не че бях ревнив, нито имах каквото и да е право да я ревнувам от миналото ѝ, но ми се искаше да ѝ кажа: "Де да бях аз това момче, Алба."
— Имаше друго момиче. Беше много популярна, имаше група от последователки. Марта също го харесваше, но колкото и странно да изглеждаше, Алваро ми обръщаше внимание. Мисля, че си играеше и с двете, за да ни накара да ревнуваме, макар че не съм напълно сигурна. Един ден той направи първата крачка и ме покани да излезем. На истинска среща. Първата в живота ми.
Уговорихме се да се видим в парка "Ел Колядо", който е под хотела на майка ми, до павилиона със статуята на Саманиего, баснописеца. Носех обувки с токчета, пола, начервих си устните с червилото на майка ми. Не знам как Марта е научила, винаги съм си мислела, че може би той ѝ е казал, за да я накара да ревнува и да я склони да спи с него. Така или иначе в парка се появи не той, а група момичета, приятелките на Марта, начело с нея.
Алба се усмихна с тъга и си пое въздух, преди да продължи. Стиснах ръката ѝ, искаш да я окуража, да ѝ кажа: "Няма нищо, спокойно."
— Тръгнаха след мен в парка, започнаха да ме обиждат, аз ускорих крачка, но те ме последваха. Бях тромаво момиче, тежах сто и дванайсет килограма за моите метър и седемдесет и два височина. Започнах да тичам, за да видя какви са намеренията им, но те бяха пет. Веднага се запъхтях, получих сърцебиене, сърцето ми не се справяше с тялото ми. Налетяха върху мен, Марта започна да ме рита в корема, аз повърнах. Постъпих лекомислено, вървях, без да се оглеждам, в един пуст парк късно вечерта. Толкова бях развълнувана от предстоящата среща с Алваро, че не забелязвах почти нищо около себе си, видях ги едва когато тръгнаха след мен. Цял живот бях свръхзакриляна от кроткото присъствие на баща ми, който ме придружаваше навсякъде, но в онзи ден черупката се пропука. Същото лято извървях сама Ел Камино[33]. Излъгах родителите си, казах им, че отивам с приятели, за двайсет дни изминах осемстотинте километра, по четирийсет километра на ден. Пристигнах на площад "Обрадойро" отслабнала с двайсет килограма, никога повече не си ги възвърнах, нито престанах да спортувам всеки ден. Изкарах курсове за самозащита в Логроньо и там осъзнах, че искам да се чувствам полезна, както и да открия импресариото на майка ми, да го тикна в затвора и да го накарам да ѝ върне парите, за да предотвратя нов запор върху хотела. Завърших университета и се явих на конкурс за ерцайна[34]. От години вървя по дирите му, но следата се губи в Чили. Мисля, че е умрял, но не знам къде са парите. Майка ми не знае, че го разследвам.
Алба замълча, не изглеждаше добре. Не знам дали заради неприятните спомени, но ме тревожеше, защото притискаше силно корема си всеки път, когато вдишваше.
— А що се отнася до Марта, срещнах я при първия ми арест години по-късно, когато станах полицай. Някакъв мъж от Логроньо ни извика, отидохме в жилището и там заварих и двамата. Марта се бе омъжила за Алваро, беше се състарила, а по лицето ѝ имаше хематоми. Арестувах Алваро, същото момче, на което щях да кажа "да", без да се поколебая. Но онези ритници, които Марта ми нанесе, ме убедиха да се отдръпна от него през онова лято. Марта имаше дъщеря, той малтретираше и нея. Погрижих се да ги настанят в защитено жилище за жени, пострадали от насилие. Сега срещу Алваро има ограничителна заповед. Марта ми се обажда от време на време, за да пием кафе. Преструваме се, че сме приятелки, тя ми разказва за опитите си да устрои отново живота си, но ѝ е трудно. След гимназията се отказала да следва, останала си вкъщи, защото Алваро ѝ казал, че заплатата му е достатъчна, за да я издържа. Омъжила се много рано, никога не е работила. Той я изолирал напълно. Изгубена е.
33
Ел Камино де Сантяго де Компостела, или Пътят към Сантяго, е мрежа от поклоннически пътища към олтара на апостол Яков Зеведеев в катедралата "Свети Яков" в град Сантяго де Компостела. Най-популярният маршрут започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до катедралата, където се твърди, че са погребани останките на апостола.