Унай ѝ го бе казал, все едно че се изповядваше. Че детето било негово, че нямало никакво съмнение…
Щеше ли да мине номерът? Щеше ли градът да приеме това пресилено обяснение?
Естибалис му бе отговорила с едно "радвам се за двамата". Имаше ли друг избор? И се радваше. Разбира се, че се радваше. Искаше семейство за Унай. Вече беше преживяла това, когато той и Паула, отчаяни, че пръчицата така и не се оцветява в синьо, се обърнаха към лекар специалист по безплодие. Това Естибалис вече го беше приела.
Но не сега, за бога, не сега.
Паркира колата в Муруа и след дълго изкачване пристигна, изтощена и ядосана, в подножието на кръста на Горбеа. Там видя за последен път брат си, там докосна праха му, там го видя да се разпръсва и да се слива с планината.
— Знам, че не харесваше Унай и ще ми кажеш, че ме използва, защото съм мазохистка и за него съм само приятелка, но те наистина са неразумни…
Естибалис чу язвителния отговор на Енеко.
— Ей, не съм дошла дотук, за да ме навикваш.
Енеко отговори, явно духът на брат ѝ беше в лошо настроение.
— Ако продължиш да ми говориш глупости, ще останеш тук, треперещ от студ и сам като кукувица.
Енеко смени темата на разговора, но и сега тя не беше особено приятна.
— Татко е зле. Както винаги, по-зле. По-нервен, по-избухлив, повече хапчета. Не ме питай, знаеш какъв е.
И Естибалис извади сандвича с филе, който си бе приготвила предната вечер, седна, опря гръб на една от подпорите на кръста и започна да яде.
— Енеко, имам намерение да помагам на други деца като нас. За да не им се случи… разбираш какво имам предвид. За да не преживеят същото като нас. Адба иска да задвижи плана, мисля, че всеки от нас се ражда за нещо в живота, нещо, което го вълнува и което той трябва да направи непременно. Ти ме спаси от ада чрез стимулиращи хапчета. Искам да правя същото, да спасявам от ад, но по истински начин, като вдъхвам сила, не знам дали ме разбираш. Знам, че това за теб са глупости. Не ме гледай с този скептичен поглед, няма да ти разказвам повече нищо.
Не се получи. Дали заради деня, дали заради вятъра, дали заради негативните йони, но в този ден Естибалис не успяваше да се свърже както преди с брат си.
Разочарована, тя целуна кръста на Горбеа и пое пътя надолу.
На двайсет и пет километра на юг, в Алавеската равнина, Витория още не се бе събудила.
31
Игра на бесеница
15 декември 2016 г., четвъртък
Слухът плъзна първо в туитър същата сутрин. Някой си развърза езика и заговори за обесени и за тунела "Сан Адриан". Друг го свърза със случилото се при езерото Ла Барбакана.
Когато проследихме първия туит и възнамерявахме да го докладваме за нарушаване на следствена тайна, хиляди акаунти го бяха получили и не можехме да поискаме да ги затворят всичките. Щеше да е непосилен труд.
Мисля, че беше ефект на пеперудата[38] по всички правила. Дали беше Нереа, или Лучо, или приятел или близък на планинарите от Арая, жител на Лагуардия, който живее срещу входа на Ла Барбакана и ни е видял иззад пердето?
Може би Нереа е разказала на сестра си. Едно верижно "Не го казвай на никого", което сестра ѝ е пренебрегнала и е споделила с мъжа си. Той пък, за да спечели точки в работата си, го е разказал в коридора пред машината за кафе на Мерседес на няколко близки колеги. Това "Не го казвай на никого" се е повторило, размножило се е и се е клонирало безброй пъти из спални, барове и тротоари във Витория, докато накрая някой припрян фанатик го е пуснал в социалните мрежи.
Може би Лучо си е открил профил в мрежата със синята птица[39] под самоличност, която привидно е нямала нищо общо с него. Може би го е направил от безсилие пред твърдия отказ на директора на "Ел Диарио Алавес" да публикува каквото и да е по случая. Въпросът, който не ми даваше мира нощем, беше: Лучо имаше ли интерес новината да се разчуе? До каква степен беше замесен? Какво знаеше? Всичко ли ми беше разказал около смъртта на Анабел и Хота?
След като прочетохме всички хаштагове и ги анализирахме, стигнахме до заключението, че дори не знаеха, че жертвите са били провесени с главата надолу, тъй като се говореше за двама обесени. В мрежата обаче се бе промъкнала информацията, че една от жертвите е била бременна.
В интернет се бе разпространило и друго сведение — за местата, където бяха извършени престъпленията, "Сан Адриан" и Ла Барбакана. Така че находчивият колективен ум кръсти престъпленията "Игра на бесеница".
38
Ефектът на пеперудата е теория, според която малка промяна в началните условия може да доведе до съществени изменения в по-късните състояния, като например махът на крилете на една пеперуда в Бразилия може да доведе до съществени изменения в атмосферата, които да предизвикат ураган или торнадо в Северна Каролина.