"Тя е пенсионерка на шейсет и осем години със счупена тазова става — написах, поуморен от дългите фрази. — Някой представя ли си я да беси хора високо в планината?"
— Трябва да разкажеш всичко, Кракен — заяви Естибалис, след като прочете написаното. — Разкажи за Амстердам.
— Разкажи го ти, ня… нямаме на разположение целия ден — отвърнах мрачно.
— Бабата работи в Мрежовия координационен център на европейската интернет протокол мрежа в Амстердам, за сметка на "Сиско". Била е съдия и е участвала в първите стъпки на интернет, знае всичко за информационната безопасност, била е част от първата група администратори на интернет протокол мрежи в Европа. Това се е случило през 1998-а, същата година, в която е откраднат котелът от Гундеструп от музей в холандската столица и са извършени ритуали на Тройната келтска смърт с домашни животни.
— Разбирам безпокойството ти — каза Алба. — Как да я разследваме от управлението, като каквото и да правим, тя ни превъзхожда в областта на информационната безопасност и ще ни разкрие?
— Лично аз мисля — намеси се Милан след оглушително прокашляне, което ме очарова, — че най-удачната стратегия е да се правим, че нищо не знаем и да поддържаме два канала за връзка, единият поверителен, а другият за по-незначителни неща.
Аз имах друга стратегия, много по-проста, за да разбера веднъж завинаги защо Голдън си пъха носа в тази история. Знаех обаче, че няма да бъде одобрена от шефката ми, нито от колегите ми, затова замълчах и схрусках предпоследния захаросан бадем на дядо ми.
— Никой ли няма да пита за МатуСалем? А Тасио? — обърна се към нас Пеня.
— Вече го направихме — казах. — Тасио беше невинен. Достатъчно плати.
— Тасио не беше светец.
— Не беше извършил убийство, в Лос Анджелес е. Оставете го да устрои живота си — настоях.
— Помощник-инспектор Пеня — намеси се Алба, — смятате ли, че това би могло да е капан, заложен от младия хакер или от Тасио Ортис де Сарате?
— Мисля, че МатуСалем вече е бил в затвора, не може да се каже, че спазва закона. А Тасио… добре, нека го оставим на спокойствие. Вярно е, че плати за нещо, което не бе извършил, въпреки че за нас, които израснахме с мисълта, че е сериен убиец, е трудно да го възприемем за невинен. Истината обаче е, че е хакнат мобилният телефон на инспектор от "Криминално разследване". Колкото и да твърдят, че се грижат за него, това си е престъпление.
— Трябва обаче да играем с тези карти — отвърна Алба. — Но да се върнем към "Ритуалите на водата". Нито в случая на МатуСалем, нито в този на Тасио има дори една улика или подозрение, че са свързани с жертвите или с местопрестъпленията.
— Това не е вярно, местопрестъпленията имат подчертано историческо значение. Тасио е — или беше — археолог.
— Достатъчно — подскочих аз и написах: "Точно този аргумент натежа най-много, за да го осъдят веднъж, нищо ли не сме научили?"
Пеня въздъхна, когато прочете написаното от мен.
— Съгласен съм, самият аз не вярвам в това. Играех ролята на адвокат на дявола. Често го правехме по време на съвещанията в управлението в Доности[43]. Извинете ме, ако съм прекалил. Според мен това е задънена улица. Трябва да се съсредоточим върху други заподозрени, които имат много повече какво да ни кажат. Саул Товар например.
Естибалис взе отново думата.
— Точно това исках да кажа. Тук наистина има какво да се поразрови. Саул е изгубил Ребека през 1993-та, а само преди няколко месеца и осиновената си дъщеря Химена. Подозираме, че осиновяването е било незаконно, защото са му дали детето въз основа на документация, подадена от него и жена му, която обаче е починала през 1991-ва, но той не е актуализирал тази информация. Поискахме отново съдействие от управлението в Сантандер, за да преразгледаме някои аспекти на двата случая — на Ребека и на Химена. Говорих с инспектор Ланеро, който не беше свързал стария случай на Ребека Товар със самоубийството на Химена, въпреки че имат един и същ баща. В управлението в Сантандер не е останал никой, който е работил по случая във Фонтибре, и смъртта на Химена е минала незабелязано, защото е била възприета като поредния случай на самоубийство. Трябва също така да разследваме причината за смъртта на съпругата му.
— Е, да се залавяме за работа — заяви Алба. — Смятате ли Саул Товар за заподозрян?
— Рано е да се каже — отвърна Ести, — не можем да съдим някого за това, че около него хората измират, а за момента не разполагаме с нищо друго. Но трябва да продължим да разследваме в тази посока.
— Какво ще правим с туитър? — намеси се Милан със зелено листче в ръка. — Ще приемем ли сериозно теорията за играта на бесеница?