— Приключихме. Можеш да си вървиш, Асиер.
— Да, тръгвам си. Така е най-добре — каза, изправи се и заслиза по стълбите на площад "Фуерос". — Знаеш ли какво, Кракен? Вгорчи ми греяното вино и ми прецака проклетата Бъдни вечер. Прибирам се вкъщи, Арасели и родителите ѝ ме чакат. Весела Коледа.
А аз поседях още малко, като гледах как слиза ядосано и заобикаля хората, които бързаха да се приберат по домовете си, за да приготвят най-семейната вечеря в годината.
Още не бях наясно дали да му осигуря защита, защото щеше да е следващата жертва, или да поискам от съдията да издаде заповед за арест, защото приятелят ми имаше мотиви и предостатъчно хладнокръвие, за да убие Ребека, Анабел и Хота собственоръчно.
39
Връх Добра
15 юли 1992 г., сряда
Напрежението между четиримата приятели започваше да се проявява в дребни детайли.
— Ей, ще ми дадеш ли ножчета за бръснене?
— Свършиха ми.
Лъжа.
Малки търкания, малки подли номерца помежду им.
Споделените тайни, вицовете, цялата предишна близост постепенно угасна с отминаването на дните и четиримата приятели гледаха унесено нимфата, която обитаваше спалнята им, сякаш пред себе си имаха човек, който живееше в един друг, по-интересен от познатия им досега свят.
Унай наблюдаваше загрижено приятеля си Хота, разреждаше с вода виното му, без той да забележи, отдалечаваше го от зоната на напрежение, обитавана от Анабел, и от дотогава най-добрите му приятели от неразделната компания.
Може би Лучо запазваше най-голямо самообладание. Кракен се люшкаше между двете крайности… особено ако Анабел беше пред очите му.
Саул наблюдаваше повтарящата се всяка сутрин сцена и по средата на седмицата реши да се намеси. Един следобед ги заведе до Пуенте Виесго под претекст, че в зоната има останки от укрепени келтски селища. Тръгнаха да се изкачват към връх Добра и той им разказа, че името на планината е всъщност теоним, място с име на бог, и че произлиза от келтското "дуброн" — "място, където има много вода". И че наблизо е намерен олтар на местния езически бог Ерудин.
Не изпускаше от очи и Хота, който разговаряше с Бека, вървейки твърде близо до нея, а това хич не му харесваше. Докосваха ли си ръцете? Не можеше да види добре от мястото, където беше, и затова ускори крачка.
Унай вървеше до него по стръмната пътека в този зноен юлски следобед и той се възползва, за да заговори момчето.
— Не харесваш шегите на приятеля си — опипа почвата той.
— Не обичам прякорите — каза Унай, — никога не са безобидни.
— Като те гледам, едва ли се оставяш да те мачкат в училище.
— Не става дума за мен, а за… брат ми. Имам по-малък брат, Херман. На единайсет години е и страда от ахондроплазия[49].
— Нанизъм.
— Все същото.
— Трябвало е да го защитаваш.
— Въпросът не е дали трябва да го защитавам, или не. Някой ден няма да съм до него по време на междучасие, някой ден ще трябва да се защити сам, разбираш ли?
— Разбирам.
— Не понасям прякорите — повторих. — Винаги има злонамереност в тях.
— Твоето не е прякор, тотем е.
— Какво?
— Хората в древността също са използвали прозвища, избирали животно, чиито сили искали да притежават, и ги превръщали в свои. Направи същото, носи го с гордост.
— Това е калмар, не се виждам като калмар.
— Това е животно, което се е смятало за митично още от Средновековието. Има го нарисувано в старите морски карти и в бестиариите[50], също като морските змии и левиатана. Споменава се в нордически текстове, в поемите, които рецитирали скалдите — поетите на викингската култура. А сега, хиляда години по-късно, се оказва, че съществуват. Появяват се заседнали по нашето крайбрежие, тук, в Кантабрия. Струва ми се изключително животно, оцеляло дискретно през вековете, една колосална природна сила, която не се нуждае от излагане на показ. Не е кой знае колко тежко бреме, което да носиш.
"Какво знаеш ти за бремето, което нося" — помисли си Унай.
И беше вярно. Нито Саул знаеше за бремето на Унай, нито Унай знаеше за бремето на Саул.
Двамата продължиха да се изкачват мълчаливо, като не изпускаха от очи двойката, която вървеше през тях. Саул наблюдаваше Ребека, Унай — своя приятел Хота, за когото се тревожеше след сцената в Гастелугаче.
Унай не го биваше много в приказките и изповедите, но реши да потърси подходящ момент и когато най-после се изкачиха на връх Добра и седнаха да си починат, се приближи до Хота.
49
Вродена хондродистрофия, характеризираща се с нарушение в растежа и неадекватно вкостяване на епифизните хрущяли.
50
Бестиарий — вид средновековно литературно произведение с алегоричен характер, в което се описват зверове.