Затъркаляха се по земята, бореха се диво, нанасяха си удари, които понякога постигаха целта, понякога — не. Задъхваха се, не им достигаше въздух, а от устата им излизаха гърлени звуци. Сокола не успяваше да различи собствените си хрипове от тези на Чад. Бориха се дълго, използвайки лакти и колена. Най-накрая Сокола нанесе удар, който отхвърли назад Чад. Той падна далече сред черната пепел. Сокола бързо скочи на крака. Кръвта, която шуртеше в очите, му, замъгляваше погледа му. Премигна и тръсна глава бързо, за да вижда по-добре, докато се свиваше в очакване на нападението на Чад.
— Соколе! — извика Лана, за го предупреди. — Ножът!
На моменти не виждаше блясъка на стоманеното острие в ръката на Чад. Отскочи, назад, за да се откъсне от траекторията на ножа, ако го хвърлеше, и в движение хвана ръката на противника. Сбиха се наново, а Сокола се опитваше да извие ръката на Чад, за да го накара да пусне оръжието. Удари сгъвката на коляното му с пета, което го накара да изгуби равновесие. Паднаха заедно. Чад падна тежко и въздухът шумно излезе от дробовете му, щом удари гръб о земята. Пръстите му се охлабиха и Сокола се възползва, за да издърпа оръжието. Яхнал противника си, с жажда за борба, пулсираща във вените му, Сокола погледна Чад. Чертите му бяха окървавени и контузени, вече не беше красив. Бе победен. Сокола виждаше победата в очите му.
Ножът в ръката му се издигна нагоре. Долетя приглушен вик, когато ръката на Сокола се спусна шеметно надолу заби с всичка сила острието до дръжката в черната пепел, до главата на Чад. Сокола дишаше задъхано като преследвано животно. Изправи се, залитна настрана, а тялото му започна да усеща болката от получените удари.
— Убий го! — долетя нечий вик. — Соколе, убий го!
Сокола се обърна в посока на звука, изненадан от ехтящата ярост. Керъл притича към него с лудешки блясък в очи спря се и сграбчи краищата на разкъсаната му риза.
— Трябва да го убиеш, Соколе! — Този път гласът й бе тих, пропит от отчаяние.
— Какво по дяволите, говориш? — каза той, гледайки я.
— Нима не разбираш? — имаше нещо отблъскващо в хищното изражение на очите й. — Ако Чад умре, аз ще наследя неговия дял. Ние двамата ще се оженим и ще имаме всичко. Всичко ще бъде наше… Както трябва да бъде!
— Това, което говориш, е безсмислено!
Но един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че тя не е на себе си.
— Има смисъл, Соколе, как да няма!. — упорстваше тя. — Ти като, истински баща на Джони ще можеш да упражняваш контрол върху кредитния фонд…
— Джони?
Развълнуваният глас на Кетрин прекъсна обяснението на Керъл. Бе коленичила близо до Чад и сълзите струяха по-бузите и. Лицето й ненадейно бе остаряло. Той се опитваше да се изправи, облягайки се с огромно усилие на лакът.
— Да, Джони! — извика в лицето й Керъл със злобно задоволство. Нима си мислила, че мога да раждам деца на Чад? Никога не съм загубвала негов плод. Аз го унищожавах! Всеки път, когато разбирах, че съм бременна, правех аборт! Ничие друго дете не трябваше да получи онова, което принадлежи на Джони и на Сокола!
Хвърли се отново към Сокола с отвращаващ израз на лицето.
— Направих така, че ти да получиш всичко!
— Не всичко! — припомни й уморено Сокола. Постепенно той си даваше сметка, че Чад е бил само винтче в плана на Керъл.
— Чад никога не получи подписа на Лана.
— Не, но аз — да! — заяви Керъл и пусна ризата на Сокола, за да бръкне в джоба на панталоните си, и извади документа.
Отвори го с трескави ръце, и показа страницата с подписите.
— Приписа пълната собственост на имотите на теб.
Той погледна недоверчиво името на Лана в долния край на страницата.
— Как успя да го получиш?
— Лесно беше — засмя се Керъл. — Изчаках до полунощ, когато спеше под въздействието на пейота. Казах и, че трябва да подпише писмо до Джони.
Погледът й отново засвятка лудешки, припомняйки си демоничния план.
— Но ти трябва да убиеш Чад. При самозащита, не разбираш ли?
Сокола наведе глава и затвори за миг очи. Протегна ръка и нежно я постави на рамото й.
— Чад ми е брат, Керъл.
— Но ти трябва да го убиеш — каза тя, после гласът й стана умолителен. — Организирах всичко за теб, нали? Можеш да имаш всичките пари на Джон, всичките. Ранчото, така трябва да бъде. Можем да се оженим, Соколе. Ти си богат. Никой не може да има вече нищо против теб.
Сокола поклати глава.