Дара ми каза, че е правнучка на Бенедикт и нейното съществуване се пази в тайна от Амбър. Тя измъкна каквото можа от мен за Амбър, за Лабиринта, за Фигурите и за нашата способност да преминаваме при Сенките. Освен това изумително добре владееше шпагата. Двамата се любихме при моето завръщане от пътуването ми през Сенките до едно място, откъдето се бях сдобил с достатъчно количество необработени диаманти, за да се разплатя за нещата, от които щях да се нуждая за атаката ми срещу Амбър. На следващия ден ние с Ганелон взехме необходимите ни запаси от химикали и се отправихме към сянката Земя, където бях прекарал заточението си, за да се сдобием с огнестрелни оръжия и амуниции, произведени според инструкциите ми.
По пътя имахме някои трудности по протежение на черния път, който сякаш бе разширил обсега си на влияние и сред световете на Сенките. Успяхме да се справим с проблемите, които ни създаваше, но аз едва не загинах в един дуел с Бенедикт, който ни бе проследил, лудешки минавайки през Сенките. Прекалено вбесен, за да обяснява каквото и да било, той започна да се бие с мен сред малка горичка — все още бе по-добър от мен, владееше отлично оръжието, дори и с лявата си ръка. Успях да го победя само, защото използвах номер, свързан с едно свойство на черния път, за което той нищо не знаеше. Бях сигурен, че иска да ме убие, заради аферата с Дара. Но не. С няколкото думи, които си разменихме, той отрече изобщо да знае за съществуването на подобна жена. Тръгнал след нас убеден, че съм убил слугите му. Всъщност, Ганелон наистина бе открил няколко скорошни трупа в гората около имението на Бенедикт, но се бяхме разбрали да забравим за тях, тъй като нито знаехме кои са, нито пък имахме желание да усложняваме още повече съществуването си.
След като оставих Бенедикт под грижите на брат ни Жерар, когото чрез Фигурата му бях призовал от Амбър, ние с Ганелон продължихме към сянката Земя. Въоръжихме се, вербувахме ударна сила от Сенките и се отправихме към Амбър, за да го атакуваме. Но при пристигането си открихме, че Амбър вече е нападнат от същества, които бяха дошли по черния път. Моите нови оръжия бързо обърнаха битката в полза на Амбър. Брат ми Ерик загина по време на боя, оставяйки на мен проблемите си, враждебността си и Рубина на справедливостта — управляващо времето оръжие, което бе използвал срещу мен, когато с Блийс атакувахме Амбър.
Точно в този миг се появи Дара, префуча край нас, влезе в Амбър, откри Лабиринта и успя да премине през него — убедително на пръв поглед доказателство, че наистина имаме някаква роднинска връзка. По времето на това изпитание тя демонстрира странно физическо преобразяване. В края на Лабиринта Дара заяви, че Амбър ще бъде унищожен. После изчезна.
Седмица по-късно брат ни Кейн бе убит, при обстоятелства, нагласени така, че да изкарат мен виновен. Фактът, че бях убил убиеца му, едва ли бе достатъчно доказателство за моята невинност, тъй като последният, естествено, не беше в състояние да го потвърди. Осъзнах някак си, че бях виждал подобни нему и преди, в лицето на онези създания, които бяха преследвали Рандъм до къщата на Флора. Най-накрая намерих време да седна заедно с Рандъм и да изслушам цялата история за неговия неуспешен опит да спаси Бранд от кулата му.
Самият Рандъм, след като го оставих в Ребма — преди години, когато се отправих към Амбър, за да се бия на дуел с Ерик — бе принуден от кралицата на Ребма, Мойри, да се ожени за една дама от нейния двор: Вайъли, красиво, сляпо момиче. Това отчасти се явяваше като наказание за Рандъм, който преди години бе изоставил покойната дъщеря на Мойри бременна с Мартин, вероятният човек от повредената Фигура, която Рандъм сега държеше в ръцете си. Неочаквано за Рандъм, той явно се бе влюбил във Вайъли и сега живееше заедно с нея в Амбър.
След като си тръгнах от Рандъм, аз взех Рубина на справедливостта и го свалих долу в залата с Лабиринта. Там, последвах откъслечните напътствия, които бях получил и го настроих подходящо, така че да мога да го използвам. Изпитах някои необичайни усещания по време на опитите си, но успях да придобия власт над неговото най-явно свойство: способността му да управлява метереологичните явления. После разпитах Флора за всичко, свързано с моето изгнаничество. Версията й изглеждаше достоверна и отговаряше на фактите, с които аз самият разполагах, макар да имах чувството, че скрива нещо във връзка със събитията по времето на моята катастрофа. Тя потвърди, че убиецът на Кейн е от същия вид като онези същества, които Рандъм и аз бяхме победили в дома й в Уестчестър. Увери ме в поддръжката си във всичко, с което понастоящем бих могъл да се заема.