По времето, когато бях изслушал историята на Рандъм, аз все още не знаех нищо за двете групировки и техните машинации. Затова реших, че ако Бранд все още е жив, неговото спасяване е от първостепенно значение. Ако не за друго, то поради факта, че той явно притежаваше сведения, които някой не искаше да бъдат разпространени. Хрумна ми и конкретен начин за постигането на това, но изпълнението му бе отложено за известно време — толкова, колкото ни бе необходимо на двамата с Жерар, за да върнем тялото на Кейн обратно в Амбър. Жерар използва част от това време, за да ме пребие до безсъзнание, просто в случай, че съм забравил, че е способен на подобна героична постъпка, а и за да придаде допълнителна тежест на думите си, когато ми съобщи, че той собственоръчно ще ме убие, ако се окажа инициатора на настоящите злочестини на Амбър. Беше побой пред затворен кръг от подбрана публика — наблюдаван бе от цялото семейство, посредством Фигурата на Жерар. Това било начин да се презастрахова, ако аз действително съм бил виновника и ми хрумнело, заради отправената ми заплахата, да премахна името му от списъка на живите. После двамата продължихме към Горичката на еднорога и изкопахме тялото на Кейн. И именно тогава наистина успяхме да зърнем за миг легендарния еднорог на Амбър.
Същата вечер се събрахме в библиотеката на двореца в Амбър — бяхме Рандъм, Жерар, Бенедикт, Джулиан, Дирдри, Файона, Флора, Луела и аз самият. Именно тук изпробвахме идеята ми за намирането на Бранд. Тя се състоеше в това и деветимата едновременно да опитаме да се свържем с него посредством Фигурата му. Успяхме.
Свързахме се и можахме да го пренесем обратно в Амбър. В разгара на вълнението — както всички се бяхме скупчили наоколо, — докато Жерар го пренасяше, някой заби кинжал в хълбока на Бранд. Жерар незабавно се самоназначи за лекуващ лекар и опразни стаята.
Останалите се преместихме във всекидневната на долния етаж, за да обсъдим случилото се. Тогава именно Файона ме уведоми, че Рубина на справедливостта може да причинява и вреда, когато се носи продължително време, като подхвърли евентуалната възможност именно той, а не раните, да е причинил смъртта на Ерик. Един от първите признаци, смяташе тя, е изкривяването на усещането за време — явно забавяне на събитията във времето, представляващо всъщност ускоряване на психологичните процеси. Реших да бъда по-предпазлив. Тя бе много по-осведомена за тези неща от нас, останалите, тъй като някога беше добра ученичка на Дуоркин.
И сигурно е била права. Може би имаше подобно въздействие върху върху хода на събитията онази вечер, когато се бях оттеглил в собствените си покои. Или поне изглеждаше така, като че ли онзи, който се бе опитал да ме убие, се бе движил малко по-бавно, отколкото аз самият бих го правил при подобни обстоятелства. Именно поради това, ударът бе почти успешен. Острието ме бе засегнало отстрани и светът бе изчезнал.
Докато животът бавно се процеждаше през мен, аз се събудих в моето старо легло, в моя стар дом на сянката Земя, която бях обитавал толкова дълго като Карл Кори. Нямах ни най-малка представа как съм бил върнат. Изпълзях навън в снежната виелица. Като с мъка се удържах в съзнание, успях да скрия Рубина на справедливостта в моята стара купчина тор, защото светът около мен сякаш наистина бе започнал да намалява хода си. После се отправих към шосето, с намерението да спра някой минаващ автомобил.
Човекът, който ме откри и ме откара в най-близката болница, се оказа моя приятел и бивш съсед — Бил Рот. В болницата бях лекуван от същия лекар, който се бе погрижил за мен преди години, по време на автомобилната ми катастрофа. Той заподозря, че може да се окажа психично болен, тъй като в регистрите им нещата бяха отразени по стария фалшифициран начин.
Бил се появи малко по-късно и ми помогна да разбера доста неща. Адвокат по професия, той бил обзет от любопитство по време на моето изчезване и проучил туй-онуй. Научил за подправеното удостоверение и успешните ми бягства. Дори притежаваше подробности за тези неща и за самата катастрофа. Бил бе усетил, че в мен има нещо странно, но това изобщо не го бе притеснило.
По-късно Рандъм се свърза с мен посредством Фигурата ми и ме уведоми, че Бранд бе дошъл в съзнание и иска да ме види. С помощта на Рандъм се върнах в Амбър. Отидох да видя Бранд. Именно тогава научих за естеството на борбата за надмощие, която се бе водила около мен и за самоличността на участниците. Неговата история, заедно с онова, което Бил ми бе казал на сянката Земя, най-накрая внесе някаква логика и последователност в събитията през последните няколко години. Той също така ми разказа повече и относно характера на опасността, с която понастоящем се бяхме сблъскали.