Макар да се изкушаваше, Катлийн реши, че е по-добре умът й да остане бистър. Отиде до тежката врата, долепи ухо до нея и се заслуша. После, все още малко замаяна от съня, я отключи и я открехна. Очакваше да види часовой, но сумрачният коридор бе пуст.
Ориенталски килим покриваше пода на целия коридор. По стените висяха маслени портрети на мрачни шотландски кланови вождове. Малки електрически свещници хвърляха мъждукаща жълта светлина.
Като стъпваше тихо по дебелия килим, Катлийн предпазливо се насочи към другия край на коридора. На лицето й бавно разцъфтя усмивка, сякаш най-после е разбрала смисъла на някаква шега.
Бягство? Когато хеликоптерът кацаше сутринта, бе успяла да види, че замъкът се издига в самия край на скалите на западния бряг на Скай. Спомняше си, че забеляза дълъг проток, най-вероятно Лох Харпорт. Освен това бяха прелетели над уникалната заобленост на залива Талискър.
Не идваше за пръв път на острова и помнеше, че селцето Талискър не е много далече. С Дейвид бяха посетили старинната дестилационна фабрика в селото, където се произвеждаше характерното уиски с вкус на черен пипер.
Катлийн въздъхна. Бяха прекарали един чудесен ден.
Спря на площадката на каменното стълбище, което водеше към голямата зала, наостри уши, но чу само морския вятър, който стенеше из стария замък.
По дяволите, какво имаше за губене? Ала докато слизаше надолу, отговорът изведнъж изплува в съзнанието й, придружен от спомена за леденосините очи на Деджагър.
Тренкавел с всички сили опираше босите си крака в грапавия зид и плъзгаше рамото и гърба си нагоре по контрафорса. Без да обръща внимание на болката от забиващите се в плътта му остри ръбове, вдигна единия си крак, стъпи по-нагоре, изтегли тялото си и повтори упражнението.
После спря и погледна нагоре, за да види колко му остава — може би още около три метра. Пак се оттласна и пристъпи с надеждата, че ще намери опора в друга издатина или цепнатина.
Неравната каменна повърхност беше разкъсала ризата му и жестоко жулеше рамото и гърба му. По блоковете под него тъмнееше кървава диря. В очакване на битката и екстаза, който знаеше, че ще изпита, болката му избледня — оставаше само споменът за нея, като почти въображаема чувствителност на стар белег.
Вместо подарък за деветнайсетия му рожден ден баща му насила го записа в Чуждестранния легион, за да усъвършенства уменията си. След половин година той се озова във II чуждестранен парашутен полк, дислоциран в една от най-горещите дупки в Камерун край река Санага. Нападната от бунтовници, неговата част трябваше с бой да си пробие път… Не се беше чувствал толкова жив от смъртта на Елен…
Сега, вече само на метър под зъберите на стената, Раймон спря за миг, за да се съсредоточи и да си представи следващия си ход.
„Мисли като врага си. Погледни през мерника на противника. Превърни се в човека, който е готов на всичко, за да те убие“.
Бяха се досетили, че е убил часовия при западната стена, и очакваха атаката да започне оттам. Неколцина наемници щяха да пазят книгата. Други щяха да заемат позиции покрай тази стена.
Не можеше да виси така цяла вечност. Трябваше да хвърли зара.
Изтегли се до ръба на стената и надникна. Сетивата му регистрираха само туптенето на собственото му сърце, вятъра, студения камък на средновековната крепост и далечната болка.
Пое си дъх и се повдигна малко по-нагоре. Ръцете му затрепериха, когато се опита да прехвърли единия си крак през ръба.
Не успя.
Продължи да виси на ръце още няколко секунди и направи втори опит. Този път петата му стигна до ръба и французинът се претърколи върху стената.
Висеше, люлееше се или се катереше от… Струваше му се, че е изтекла цяла вечност. Изглеждаше му някак… по-реално да лежи на твърдата равна стена. Заразтрива изтръпналите си ръце и крака, после хвърли края на въжето долу на Камерън.
Вслушваше се внимателно, готов да реагира при най-малкия шум, но имаха късмет. Ниският парапет от вътрешната страна на стената осигуряваше известно прикритие откъм другите части на замъка.
Чу обувките на пилота да дращят по грапавата повърхност на стената. След малко чу и задъхано дишане и тиха ругатня. Накрая видя главата му и дулото на преметнатия на гърба му автомат на убития часови. Джейми бавно се прехвърли през ръба и останал без дъх, се тръшна до французина.