Касиди наблюдаваше едрия руснак, който спусна тежките кадифени завеси и продължи да се разхожда из библиотеката, като поглаждаше автомата си АКС-74У.
Седнал на един от кожените фотьойли при отсрещната стена, Ханвърс зареждаше пълнителя на пистолета си.
— Къде е Деджагър? — попита милиардерът.
Борис погледна бившия полицай, после отново се обърна към Касиди и отвърна, без да го поглежда в очите:
— Скоро дойде, господине.
Ханвърс кимна.
— Да, господин Касиди. Полковникът ще се присъедини към нас след малко.
Милиардерът скочи от стола и запрати две трети пълната си чаша уиски в камината. Стъклото се пръсна сред кълбо от пламъци. Той се завъртя кръгом и насочи показалец към огромния руски наемник.
— Искам обяснение. Хомяков! Веднага ми кажи какво става, по дяволите!
После се обърна към Ханвърс и изрита отоманката от пътя си.
— И двамата работите за мене, копелета нещастни! И ти, и Деджагър — всичките работите за мене!
Лейтенантът закима още по-енергично и вдървено се поизправи във фотьойла. Руснакът се изпъна и застана мирно, сякаш му четеше конско самият Сталин.
— Е? — като местеше поглед от единия към другия, попита Касиди. — Какво става, по дяволите?
— На територията на замъка е проникнало чуждо лице — призна Ханвърс. — Може и да са повече.
— Майтапиш ли се с мене, мамка му? — Погледът на милиардера се насочи към пророческата книга на масата. — Боже Господи! — Той се приближи до старинното писалище. — Все едно че с охраната ми се занимават някакви шибани комедианти! — Изтегли едно от чекмеджетата, извади стоманения си револвер с ръкохватка от слонова кост и бавно го измъкна от ръчно изработения кожен кобур.
— Господин Касиди, аз… — запелтечи Борис. — Полковникът може би няма да…
— Какво? — Касиди отвори барабана, за да се увери, че е пълен. — Не би искал шефът му да е въоръжен ли? — Рязко щракна барабана. — Колко жалко! За него!
Катлийн чу викове откъм библиотеката. Трябваше да е Касиди. Не можеше да разбере какво казва, но явно беше ядосан.
Изведнъж я стресна друг звук и когато вратата от отсрещната страна на голямата зала се отвори, тя вече се бе хвърлила зад мекия диван само мигове преди покрай нея да притичат двама от охранителите. След като те влязоха в библиотеката, реши да се възползва от шанса, изправи се и чу:
— Стой!
Катлийн се обърна и видя мъж, насочил автомат към нея. Не спря, а побягна.
Чу острия глас на Касиди:
— Зарежете кучката! Няма да стигне далече. Пазете книгата!
Катлийн дръпна резето, отвори тежката дъбова врата, изтича по каменните стъпала и изскочи на двора.
Изведнъж от сенките се появи тъмен силует. В краткия миг, в който го видя на светлината на замъка, тя позна в него пилота на хеликоптера. Изненадата, която в първия момент се изписа на лицето му, се смени със страх точно преди нейния юмрук — използвайки ускорението на тялото й — с всичка сила да се забие в носа му.
Като се прикриваше до парапета, Тренкавел пълзеше по корем на юг по западната стена. Стигна до купчина каменни блокове, извади пистолета си и бавно и предпазливо надникна над тях.
Камерън, който се движеше непосредствено зад него, го потупа по крака и прошепна:
— Къде отиваме, по дяволите?
— Сигурен съм, че онова, за което идваме, е в главната сграда. — И Раймон посочи на юг.
В центъра на двора се издигаше най-голямата постройка на територията на замъка. Въпреки че беше осветена отвсякъде, не се мяркаха никакви часови.
— Къде е охраната? — попита Джейми. — Мислех, че ще е фрашкано с главорези.
— Сигурно не са чак толкова много. Ако са само няколко, би трябвало да са при книгата. — Той се обърна към пилота. — Някакви идеи?
— Може да им предложим да се предадат.
— Виждаш ли онова стълбище? — Тренкавел посочи края на стената.
— Шегуваш ли се? Парапетът не стига чак дотам. Ще се виждаме отвсякъде.
Французинът кимна към автомата в ръцете на Камерън и попита:
— Можеш ли да стреляш с това?
— Да, по дяволите. — Пилотът потупа джоба на якето си. — Взех и два резервни пълнителя от наемника. Обаче това не…
— Трябва да стигна само до средата на стълбището. Оттам ще скоча и ще се скрия в сенките.
— Сянката не може да спре куршум, Раймон.