— Ти просто бъди готов да ме прикриваш. Ако наблюдават стената — а аз съм убеден, че я наблюдават, — ще открият огън още щом изскоча иззад парапета. Стреляй по посока на стрелбата.
Джейми кимна, разгъна телескопичния приклад на автомата „Колт Командо“, опря го върху камъните и вдигна очи към Тренкавел.
— Ей, Раймон, гледай да не те убият, нали?
— Не си го и помислям, mon ami. — Гърлото на французина се сви. — Не искам да сложа край на това прекрасно приятелство. — Протегна ръка и стисна рамото на Камерън.
Пилотът се напрегна и рязко се дръпна.
— Приятелство ли? — прошепна в мрака. — Аз знам какъв си.
Докато се взираше в суровото, наполовина скрито в сянката лице на Камерън, Тренкавел осъзна, че всякакви надежди за приятелство са само илюзии на едно самотно момче. Стисна дръжката на ножа си. Познатият заслепяващ гняв щеше да му мине за една-две секунди. Ала в този момент, в който цялото му същество се разкъсваше, му се искаше с един замах да пререже гърлото на Камерън.
— Още щом видиш проблясъците на изстрелите, открий огън по източника им — каза накрая с прегракнал от ярост глас.
Джейми само кимна.
Французинът запълзя към каменното стълбище на петнайсетина метра от тях. Парапетът свършваше след пет-шест крачки.
Когато стигна до края му, Тренкавел спря, пое си дъх и се втурна към стълбището.
В същия миг диагонално откъм южната стена заваляха куршуми. Гърленото тракане на оръжието звучеше като АК-47. След секунда Тренкавел чу по-високите откоси на автомата „Колт Командо“, с който стреляше Камерън.
От зида вдясно от Раймон се разхвърчаха късчета камък. Той залегна и измина последните няколко метра до стълбището пълзешком. После се претърколи от стената и се смъкна по каменните стъпала. Тежките 7,62 милиметрови куршуми, изстрелвани по 600 в минута, буквално раздробиха стената и стъпалата над главата му.
След това настъпи затишие — Джейми и наемникът явно презареждаха. Тренкавел използва тази възможност, светкавично се спусна по няколкото оставащи стъпала, хвърли се в мрака наляво, падна на земята с ловко претъркулване, скочи на крака и се затича към централната сграда.
Деджагър зареди нов пълнител в автомата си и изстреля един откос. Не знаеше дали е улучил мъжа, който се беше спуснал на двора. Гадното копеле се движеше прекалено бързо.
Той слезе по стъпалата на източната стена и тичешком прекоси вътрешния двор. В движение измъкна радиостанцията от джоба си.
— Мак! Чуваш ли ме?
— Мак слуша, полковник.
— Парола?
— Чакал.
— Един от тях успя да мине покрай мене, Мак и идва право към вас!
— Готови сме.
— Имай предвид, че е добър. Много е добър.
— Ще го чакаме.
Полковникът се изкачи по стъпалата до покрива на ловната хижа източно от главната постройка. Оттам виждаше почти целия ярко осветен двор. Въпреки че някои участъци оставаха в сянка, от тази позиция със сигурност щеше да забележи онзи тип.
Ето го! Тичаше през двора! Деджагър вдигна автомата си, прицели се… Показалецът му на спусъка се отпусна. Пфу! Беше жената. Е, тази курва можеше да върви по дяволите. В момента си имаше други проблеми.
Тренкавел приклекна зад една от по-малките сгради на север от централната. Виждаше главния вход, но трябваше да има и заден. Той погледна към високата постройка със зъбери отгоре. Оттам най-вероятно покриваха предната и задната страна на къщата.
Прецени разстоянието до целта си. Нямаше да успее — нито до главния, нито до задния вход. Ех, ако имаше радиовръзка с Камерън!
Отекнаха изстрели и дъждът от куршуми откъсна цели парчета от тухления комин зад главата на Деджагър.
— Мамка му! — изкрещя полковникът и се прикри зад зъберите. Второто копеле сигурно го беше видяло да се качва на покрива.
Последва нов откос. Деджагър вдигна автомата си и стреля в посоката, от която идваше огънят. После отново залегна и зачака отговора.
След няколко секунди се понадигна и каза сякаш на себе си:
— Е, такива са шансовете на войната.
И зареди нов пълнител в калашника.
Докато обстрелът между северната стена и покрива на сградата на юг продължаваше, Катлийн се криеше зад древния кладенец близо до центъра на вътрешния двор. Въпреки че не се целеха в нея, се радваше, че е успяла да си намери сигурно убежище.
В този момент зърна мъж, който тичаше ниско приведен към централната постройка. Нямаше представа какви са тези хора, но беше сигурна, че са дошли за книгата на монаха.