Тренкавел се изправи и се приближи до почти обезглавените охранители. Погледът му попадна върху пророческата книга, която лежеше на една маса наблизо.
— Хвърли оръжието.
Той бавно започна да се обръща.
— Казах да хвърлиш оръжието, по дяволите!
Французинът пусна пистолета, който изтрака силно на мраморния под, и все така бавно се обърна. Видя мъж с къса сива коса, насочил срещу него револвер.
— Вие трябва да сте Даниъл Касиди.
— А ти кой си, мама му стара?
Вдигнал ръце, Раймон кимна към кодекса.
— Колекционер.
— Свършено е с твоето колекциониране. Повтарям: кой си ти, дяволите да те вземат?!
Тренкавел се усмихна. Аматьорите приказваха прекалено много.
— Какво ти е толкова смешно?
— Нищо.
— Пак питам: как се казваш, мамка ти?!
— Дейвид Янус — без да престава да се усмихва, отвърна Раймон. — Защо се интересувате от тази книга?
— Явно не си я чел.
— Знам, че е пророческа книга и…
— И какво?
— И човек като вас сигурно знае как да превърне пророчествата в злато.
— Само отначало беше така — изсумтя Касиди.
— Значи просто обичате стари книги, така ли? — Тренкавел хвърли бърз поглед надясно, за да се увери, че е чисто. Представи си следващия си ход — действие, упражнявано хиляди пъти по време на тренировки.
— Не — продължи той, като преценяваше разстоянието. — Интересува ви само печалбата, като всеки друг алчен капиталист.
Касиди гордо изправи глава.
— Всъщност самият папа Инокентий ме натовари да му занеса тази дяволска книга. Вдругиден трябва лично да я предам на Светия отец.
Значи новият папа вече беше насъскал копоите си.
— Страдате от мания за величие, Касиди. За какъв папа говорите?!
— Ти пък какво знаеш, мамка ти? С негово светейшество сме отраснали заедно в ирландския квартал в Ню Йорк!
— Дяволът трябва да е изключителен майстор, за да сътвори две такива отрепки като вас.
— Запази остроумието си за ада, копеле гадно!
Тренкавел преброи крачките и се приготви.
— Папата и неговият палач. — Той поклати глава. — Почти нищо не се е променило от времето на кръстоносните походи, а?
— Стига приказки, Янус, или който и да си в действителност. — Пръстът на Касиди се напрегна на спусъка.
Раймон направи светкавично кълбо напред, застана на едно коляно и хвърли ножа си с убийствена точност.
Острието проби от край до край лакътя на милиардера и той изпусна револвера, олюля се назад и зяпна стърчащата от плътта му кама и бързо поаленяващия ръкав на кремавата си жилетка. Тренкавел се втурна към сивокосия мъж и завърши последната си крачка с ритник в слабините му. Въздухът рязко напусна дробовете на американеца и той се строполи на пода, като се гърчеше от болка.
Раймон се хвърли отгоре му, заби коляното си в гърдите му и изтръгна ножа от ръката му. Касиди изкрещя и в същия момент французинът опря острието в небцето му. За негово огромно удоволствие очите на милиардера изхвръкнаха от орбитите, докато той се давеше от стичащата се в гърлото му кръв.
— Значи папата чака да му занесеш книгата вдругиден, така ли? — попита Тренкавел.
Касиди кимна, доколкото му позволяваше врязалото се в небцето му острие.
— Къде? — Раймон измъкна ножа от устата му и го притисна под окото му.
Милиардерът трябваше да изплюе кръвта, за да може да отговори.
— В Париж. В… „Нотр Дам“. По време на екологичната конференция.
— Къде е Катлийн Филипс?
— Тя… тя избяга. Може да е някъде навън. Нямам представа!
— Au revoir, мосю Касиди. — Тренкавел вдигна ножа и се наслади на ужасения поглед на мъжа. И точно в този момент усети нечие присъствие или по-скоро празно пространство, очакващо нечие присъствие. С едно-единствено плавно движение се претърколи от тялото на Касиди, грабна оръжието си, скри се зад една маса и пъхна ножа в канията на глезена си.
Въпреки че вратата на библиотеката беше отворена, не виждаше никого. Нямаше значение. Знаеше, че са там и че скоро ще се появят.
Изтече поне половин минута, преди да чуе гърлен глас със специфичен акцент.