— Съкрушен съм от това очевидно заключение.
— Къде е хидропланът?
— Скрих го в едно заливче на няма и пет километра южно оттук.
Катлийн се изправи, отвори вратата на хъмвито и потърси ключовете. В контактния ключ? В сенника? Под седалката?
— Веднага се връщам. — Целуна го по челото и тичешком отиде да провери атевето, „Ямаха Гризли“, 600 кубика, почти същия, какъвто бяха карали с Дейвид по време на почивка в Монтана предишната година. И ключът се оказа там!
Върна се при Камерън.
— Можем да избягаме с атевето.
— А ръчките? Не съм сигурен дали… — Той погледна пострадалата си ръка.
— Няма проблем, мога да го управлявам. Въпросът е дали ти ще можеш да управляваш хидроплана…
— Само ме закарай при него.
— Първо трябва да свърша нещо.
— Какво? Да напишеш прощално писмо ли? Дай да се махаме оттук!
— Трябва да взема книгата, Джейми. — Катлийн обхвана лицето му в шепи.
Той отблъсна ръцете й.
— Ти не си наред!
— Това не подлежи на обсъждане. Трябва да взема книгата от Касиди. Не можем да оставим такава власт в… Моля те, Джейми. Опитай се да ме разбереш.
Очите му омекнаха.
— Спасителка на нашето бъдеще, а?
Тя сви рамене и се извърна.
— Добре, Кат. — Той леко я хвана за брадичката, отново обърна лицето й към своето и отметна кичур коса зад ухото й. — Щом тази книга с толкова важна за теб…
— Обичам те, Джейми Камерън. — Катлийн го целуна по устните и прошепна в ухото му: — Пожелай ми късмет. Няма да се бавя, обещавам.
— Помогни ми да се изправя, моля те.
— Не. Знам какво си намислил.
Той с мъка се надигна и без нейна помощ, хвана я за пуловера и я притегли към себе си. Сините му очи бяха придобили цвета на стомана.
— Идвам с теб, Катлийн. Стига приказки. Имаме работа.
Мъжът, когото Касиди бе нарекъл Деджагър, се хвърли напред и десантният му нож мина толкова близо до Тренкавел, че той усети полъха на изместения въздух. Французинът блокира следващата му атака, рязко се завъртя и с обратен замах поряза дясната ръка на противника си. После светкавично отскочи, зае изходна позиция и продължи да обикаля около него.
— Бива си те — без да обръща внимание на стичащата се от раната му кръв, каза Деджагър и се ухили. — Доста си тренирал, а?
— Само през целия си живот.
Усмивката на Деджагър постепенно се стопи и след половин секунда той го нападна със серия вертикални замахвания, принуждавайки го да отстъпи. Явно изтълкувал погрешно целта на тази маневра, Деджагър продължи да го атакува все по-настойчиво и бързо. Тренкавел отстъпваше, оставяше го да се приближи още и при всяка крачка замахваше напред с ножа. Едно от замахванията наляво на Деджагър обаче се оказа прекалено дълбоко и това даде възможност на Раймон да контраатакува: той заби ножа си толкова дълбоко в рамото на наемника, че острието одраска костта. Деджагър изрева, завъртя се, за да защити раненото си рамо, и отскочи назад.
С периферното си зрение французинът забеляза, че Касиди пълзи към револвера си. Деджагър се възползва от разсейването му, налетя му ниско и успя да го рани в ребрата.
Раздраната плът пареше така, сякаш го измъчваха с горелка. Тренкавел заотстъпва и противникът му го последва, като яростно мушкаше и замахваше с ножа си. Отбивайки атаките, Раймон се приближаваше към ранения милиардер, който продължаваше да пълзи към оръжието си.
А после Деджагър, кой знае защо, прекрати нападението.
В този сякаш замръзнал във времето момент Тренкавел разбра причината: наемникът беше видял пистолета на Каосен. След секунда противникът му вече държеше 12,7 милиметровия „Дезърт Ийгъл“ и го насочваше срещу него.
— Повече няма да ни създаваш проблеми, гарантирам ти — процеди през зъби едрият наемник. — Обаче трябва да призная, че си истински боец, затова няма да бавя разходката ти до ада.
Деджагър изпъна ръката си и Раймон зачака… Не… Не, почти приветства изстрелването на едрокалибрения куршум. Гърмежът го накара да потрепери… Но… Не усещаше болка… И продължаваше да стои на мястото си!
И тогава зърна нещо странно в главата на наемника. Брадичката му беше вирната нагоре, сякаш напрягаше слух да чуе далечен звук. Озадаченото му лице подсилваше това впечатление.
Спрялото време отново полетя и мъжът се строполи. По лицето му рукна кръв и потече по белия мраморен под.