Когато видя Джейми Камерън на прага с димящия револвер „Уебли“ в ръка, Тренкавел го почувства по-близък от всяко друго човешко същество — освен Елен.
Ала пилотът насочи оръжието си към него.
— Идваме само за книгата, Раймон. Не искам да пострадаш.
Касиди с усилие се изправи и заотстъпва, все още стиснал окървавената си ръка.
Катлийн го посочи и каза:
— Този човек стои зад всичко. Джейми. Даниъл Касиди.
— А, той ли е? — Камерън се прицели в него. — Е, теб нямам проблем да те очистя. Само ми дай повод.
Милиардерът избърса потта от лицето си и кимна.
Докато пилотът държеше двамата на мушка, Катлийн прибра кодекса и бележките си в оранжевата кутия и затвори капака. Отиде при масата, взе пратените на Касиди резултати от изследванията и останалите сведения и ги хвърли в огъня.
Не биваше да оставя никакви следи, свързани с книгата.
— Добре, да се махаме — каза тя и се върна при Камерън. После посочи Тренкавел. — Какво ще правиш с него?
— Да. Джейми — усмихна се французинът. — Какво ще правиш с мен? — След миг усмивката му изчезна и черните му очи заблестяха като полиран оникс. — Нима ще ме измамиш? Сключихме сделка, mon ami.
— Сделките понякога се развалят.
— Любовта стои над приятелството, а?
Камерън хвърли поглед към Катлийн.
— Нещо такова.
— Колко трогателно.
— Обърни се, Раймон. Пъхни си ръцете в джобовете.
Археоложката го хвана за ръката.
— Какво си намислил?
— Той ще дойде за известно време с нас. Вземи автомата на охранителя и резервния пълнител от куртката му.
Прекалено изтощена, за да спори, тя преметна ремъка на оранжевата кутия на рамо, вдигна оръжието, приклекна и свали от колана на убития и резервния пълнител. Празните очи на мъртвеца сякаш я гледаха с нямо обвинение. Археоложката потисна връхлетелия я пристъп на гадене и бавно се изправи.
— Нищо ли не разбираш от оръжия? — попита Джейми.
— Какво? Ъъъ… някога ходех на лов с баща ми.
— Свали стария пълнител и го смени.
Зарадвана, че има с какво да прогони от мислите си убития Деджагър, Катлийн бързо смени пълнителя и тръгна към вратата. Тренкавел я последва.
— Чакайте малко — спря ги Камерън, сръга французина с дулото на оръжието си и без да изпуска Раймон от мушка, клекна и вдигна револвера на милиардера. После се изправи, впери очи в ранения Касиди и каза сухо:
— Всичките ти главорези са мъртви. Като всеки насилник, който изгуби предимството си, сега си нищо.
— Така ли мислиш? — озъби му се милиардерът.
— След като отрепките ти вече ги няма, кой ще ти върши мръсната работа? — презрително изсумтя Камерън. — Ще си развалиш маникюра.
Двамата с Тренкавел тръгнаха към изхода, но Джейми спря и измърмори:
— Какво пък, по дяволите?
И се извъртя и фрасна Касиди в брадичката с ляво кроше. Милиардерът политна назад и се свлече на пода.
Катлийн видя, че Тренкавел се напряга, сякаш усетил шанс за себе си. За нейна изненада обаче той само се усмихна и сви рамене.
Тримата излязоха от библиотеката, а след това и от сградата. Камерън куцаше силно и очевидно много го болеше.
— Какво ти е на крака? — попита Тренкавел, докато вървяха през двора.
— Оня здравеняк случайно ме улучи.
— Случайно ли? — ухили се Раймон. — Нали ти казах, mon ami, богинята на късмета е много гадна вещица.
Джейми само кимна, побутна го с револвера и му посочи да мине покрай паркираното хъмви и да влезе в гаража. Катлийн ги последва, любопитна какво е намислил.
Вътре Камерън накара французина да се обърне, поотдръпна се и насочи револвера към гърдите му.
— Раймон — каза тихо. — Видях на какво си способен. Подготовката ти. Уменията ти. Би трябвало да ти пръсна черепа и да реша проблема. — Млъкна, погледът му стана суров. После мъчително преглътна. — Но не мога да го направя.
Тренкавел се усмихна.
— И аз не бих могъл да те застрелям, mon ami.
— Знам само, че си върнах Кат, и за това ти дължа поне живота ти. Обаче ти все още искаш книгата и имаме нужда от преднина.
Раймон се усмихна още по-широко.
— И ме доведе в този гараж, за да ме повалиш в безсъзнание, но Касиди да не може да ме намери.
— По-умен си, отколкото изглеждаш.