Французинът се засмя, обърна се с гръб към него и небрежно скръсти ръце на гърдите си.
— Ако ще ме удрят, поне да е приятел.
Джейми вдигна револвера и го удари с дръжката по темето. Тренкавел се строполи на земята и Камерън клекна и провери сънната му артерия, като продължаваше да се цели в него.
— Нищо му няма, само ще го боли главата. — Погледна Катлийн. — Остави му автомата за всеки случай.
— Да не си полудял? Този човек е убиец и…
— Няма да убие нито теб, нито мене. Сигурен съм. И не искам да е беззащитен, ако онова богато копеле дойде да го търси. — Изправи се и нежно я погали по бузата. — Моля те, Кат, заради мен.
Тя се усмихна.
— Господи, колко си бил мекушав!
— А сега, ако ти е омръзнало гостоприемството на Касиди, според мен е крайно време да напуснем това приятно местенце.
Катлийн погледна крака му. Въпреки турникета раната му силно кървеше. Сигурно го болеше много и силите му сто на сто бяха на изчерпване.
Самата тя се чувстваше малко странно. Беше чела за преживяванията на новобранците след първото им сражение — замайване, гадене, усещане за нереалност. Ала въпреки това й се струваше, че има бъдеще.
Помисли за кодекса в пластмасовата кутия. Да, бъдещето определено беше у нея. „Друг въпрос е какво ще правя с него“.
— Хайде, Кат. — Джейми я хвана за ръка.
Докато излизаха от гаража, тя видя, че той куца още по-лошо. Дано атевето запалеше. Джейми не можеше да върви по неравния терен чак до хидроплана.
Когато се приближиха до атевето, Камерън повдигна вежди и попита:
— Сигурна ли си, че можеш да управляваш това нещо?
— Не разваляй романтичната нощ с такива мъжкарски приказки.
— Не се заяждай. Според мен, общо взето, тази вечер се държах доста мило.
— Е, нощта още не е свършила.
Той се настани отзад и Катлийн завъртя ключа, натисна бутона за запалване и мощният двигател се събуди с рев. Тя обърна и се насочи към портата на замъка. Там спря и погледна здравата метална решетка.
— Как се отваря това нещо?
— Търпение, скъпа — отвърна Джейми, изпъшка, смъкна се от седалката, закуцука към долепената до входа будка и влезе в нея.
— Трябваше да оставиш на мен! — извика тя подире му.
След секунди се разнесе пулсиращо бръмчене на електромотор, последвано от подрънкване на верига, и решетката бавно започна да се вдига. Джейми излезе и тръгна към Катлийн. Усмихваше се. Изведнъж усмивката му помръкна.
— По дяволите! — изруга той. — Знаех си, че трябваше да го убия онова копеле!
— Кое от двете? — Катлийн се обърна и видя, че Касиди се качва на хъмвито. След миг изпод четирите огромни колела изригнаха буци пръст и огромната машина полетя към тях.
— Да се махаме, Кат! Нашето джудже не може да се мери с това чудовище!
Камерън се покатери зад нея и тя завъртя ръчките докрай. Докато минаваха по моста, Джейми посочи надясно.
— Давай на юг!
Катлийн хвърли поглед през рамо. Касиди тъкмо минаваше през портата. Тя отново насочи вниманието си към пресечения терен напред. В този момент пропаднаха в плитка дупка, изхвърчаха от отсрещната страна и тежко се удариха в земята. Зъбите й изтракаха от разтърсващия сблъсък.
— За бога! — възкликна Камерън. — Кой се опитва да ни убие, ти или Касиди?
— Искаш ли да ме смениш?
Все още бяха в зоната на прожекторите, но бързо се носеха към мрака извън осветения периметър.
Когато се приближиха към ръба на скалите, Джейми надвика воя на двигателя:
— Още малко по-натам и сме мъртви!
В същия миг в пръстта вляво от тях се забиха куршуми. Катлийн се обърна и видя, че Касиди се е провесил от прозореца на хъмвито с автомат в ръка.
Благодарение на широкото си шаси неговата кола се движеше по неравния терен с по-висока скорост и по-стабилно от тях.
— Кат! — изкрещя Камерън. — Настига ни! Няма да стигнем до тъмното…
Внезапно Катлийн усети, че под тях има само въздух… Сякаш изтече цяла вечност преди отново да се приземят от отсрещната страна на едно тясно дере. Тя тежко се изтърси на земята, а Джейми отхвърча на няколко метра от нея.
Атевето леко се олюля и спря с все още работещ двигател, сякаш ги предизвикваше да го яхнат отново.
Катлийн запълзя към Камерън. Касиди бързо се приближаваше. Тя трескаво затърси револвера на пояса на Камерън, ала той явно беше изпаднал. Вперила очи в летящото към тях хъмви, Катлийн прегърна любимия си и зачака неизбежното.