Когато чудовищната машина вече заплашваше да се извиси над тях, от стената на замъка отекна автоматен откос.
Пластмасовият покрив на хъмвито се раздроби на парчета и предното стъкло се пръсна. Колата рязко зави наляво и веднага след това надясно към ръба на скалите. Въпреки оглушителния рев на мотора в момента преди задните светлини да потънат в триста метровата пропаст Катлийн чу вика на Касиди — пронизителен, смразяващ кръвта крясък. Нечовешкият вой сякаш увисна в мрака за миг, после постепенно заглъхна и накрая се сля с вятъра.
Джейми се надигна и погледна към замъка.
— Нали знаеш кой ни спаси?
— Нашият ангел пазител. Добре, че настоя да му оставим автомата.
— Така си е.
Катлийн се усмихна и поклати глава. Нейният храбър рицар наистина харесваше онзи побъркан. Тя не разбираше защо, но това беше една от многото причини, поради които го обичаше толкова много.
Изправи се и настъпи нещо твърдо. Погледна надолу и видя револвера на Джейми и до него този на Касиди. Вдигна ги и ги пъхна в пояса си. Камерън продължаваше да се взира в замъка и Катлийн се наведе и го целуна по бузата.
— Хайде, мой сантиментални глупако, да тръгваме към хидроплана.
Джейми понесе пътуването през пресечената местност тежко. Пъшкаше при всяка неравност, при всяко разтърсване. Когато най-после стигнаха до скалите високо над пристаналия хидроплан, Катлийн му помогна да слезе, след това завъртя ръчките и машината с рев и хрущене на чакъл изхвърча във въздуха, запремята се надолу и потъна в Лох Айнърт.
Камерън включи миниатюрното си фенерче и заслизаха към чакащия ги хидроплан.
Спускането по осветяваната само от бледия подскачащ лъч тясна пътека беше опасно, но преди двамата с Раймон да се отправят към замъка, Джейми предвидливо бе опънал подсигуряващо найлоново въже и сега Катлийн се държеше за него. Предпазливо зави зад един скален перваз и изведнъж докосна нещо топло и лепкаво по стената. Кръвта на Джейми. Спря и попита разтревожено:
— Как си?
Той се облегна на скалата да си поеме дъх.
— Ами… Бих могъл да демонстрирам смелост и… да ти отговоря, че съм добре, обаче ти… сигурно няма да ми повярваш.
— Още колко остава?
— Доста.
— По дяволите, знаех си, че трябваше да отидем в Талискър.
— Казах ти, Кат, не мога да оставя хидроплана тук по време на следващия отлив. Пък и в замъка Бейра оставихме прекалено много убити, за да даваме обяснения на талискърския полицай. А и спокойно може да се окаже, че Касиди е подкупил и него.
Изведнъж се олюля към нея и тя го натисна обратно към скалата.
— Господи, Джейми! Ще издържиш ли?
— Няма да остана тука я!
— Дай ми фенерчето и се облегни на мен.
45.
Катлийн настани треперещия Джейми в задното отделение на хидроплана и го зави с одеяло. Пепелявото му лице лъщеше от пот и тя се боеше, че може би изпада в шок.
Мина през пилотската кабина, отвори люка към котвеното помещение и взе аптечката за първа помощ. Въпреки че представляваше просто голяма кутия за риболовни принадлежности с небрежно нарисуван червен кръст на капака, изглежда, вътре имаше доста неща.
Когато се върна, Камерън се взираше в тавана.
— Добре ли си, Джейми?
— Мислех си за Раймон. Според теб какво ще прави сега?
— Нямам представа. — Катлийн отвори кутията, видя едно швейцарско ножче, извади го и разряза крачола му. — Приятелят ти изглеждаше целият в рани, затова си…
— Кат, аз съм служил във въздушнодесантните войски, имал съм си работа с „тюлените“, със спецчастите, даже с австралийската Специална военновъздушна служба. Раймон може да ги сложи в малкия си джоб. — Очите му бяха възбудени, като че ли с видял нещо свръхестествено. — Онези типове в замъка Бейра бяха елитни командоси. И той ги очисти почти всичките просто ей така! — Джейми щракна с пръсти.
— С твоя помощ.
— Катлийн, любов моя, страшно ми се иска да можех да ти разкажа какъв супергерой съм бил тази нощ. По дяволите… — Той поклати глава. — Аз бях само подгряващ изпълнител. Какво само го видях да прави…
— Камерън въздъхна и се извърна. — Няма начин да не опита пак да вземе книгата. — Погледна я. — Бъди сигурна.