После отново насочи вниманието си към тесния мокър път. Вече трябваше да наближава паметника на Бийтън.
— Намали — нареди Тренкавел и побутна шофьора по ухото с дулото на револвера. — Отбий вляво и превключи на двойно предаване. В тази кал може да затъне дори танк.
Джипът заподскача по неравния черен път към залива и Раймон скоро видя старинния паметник на Бийтън, който се извисяваше около два метра над ниските шубраци — грамада плоски камъни с груб каменен кръст отгоре, ерозирал от времето и почернял от лишеи.
Паметникът беше обозначен на картата, висяща на стената в „Китиуейк Ин“. Близо до Йона и в същото време усамотен, той се намираше на около двеста метра от А-849, на хълмисто полуостровче, вдаващо се в Лох Скридийн.
Раймон кимна. Идеално място за среща.
— Угаси двигателя и изключи фаровете — нареди той. — И се настани удобно, ще се наложи да почакаме.
Катлийн намали, зави по калния път и превключи на двойно предаване. После продължи по тинестите коловози към залива и скоро фаровете й осветиха друг автомобил. Зад него се издигаше паметникът на Бийтън. Тя спря до взетия под наем джип на Дейвид и изключи от скорост.
Раймон се приближи до нея, като държеше съпруга й на мушка.
— Угасете двигателя и фаровете — нареди той. — И слезте от колата.
Археоложката се подчини и когато слезе, срещна погледа на Дейвид.
— Добре ли си? — попита го. — Той направи ли ти нещо?
Мъжът й поклати глава и сведе очи.
— Нищо ми няма.
Тренкавел дойде при нея и седна на каменния паметник, посветен на семейство лечители от XVI век.
— Имаме време — каза той. — Хайде да си поговорим.
Катлийн се обърна към него и го погледна.
— За какво?
Още й се виеше свят от разказа на французина. Бяха я възпитали като католичка. Беше завършила и католическо начално училище, за бога! А този човек очакваше от нея да повярва, че онзи главорез Касиди е действал по нареждане на Ватикана?!
Тя опря ръце на кръста си и се наведе напред.
— Интересна история. Имате ли доказателства?
— Не — призна Тренкавел. — Обаче Иън Макгрегър пращаше информация в Рим. Нещо като ватикански шпионин.
— Откъде знаете?
— Самият той ми каза.
— Значи сте убили и него, така ли? — промълви Катлийн.
Той кимна.
— Копеле гадно!
— Да, обаче… Не сте имали удоволствието да познавате баща ми. Виж, той беше копеле от световна класа. Да се върнем на въпроса, докторе. Рим няма да се откаже само защото Касиди е мъртъв. Повярвайте ми, те ще удвоят усилията си да се доберат до книгата. Самият аз имам планове за Ватикана. Съвсем скоро ще разберат, че предсказанията на монаха са у мен. Естествено, ако сега всичко мине добре.
Раймон завъртя револвера към нея само за да подчертае думите си.
— Предупреждавам ви, докторе, те непременно ще ви потърсят. Църквата не обича излишните свидетели.
Катлийн имаше чувството, че кошмарът никога няма да свърши.
— Толкова ли ги е страх от това пророчество, че наистина да се опитат да ме убият?
— Да — потвърди французинът. — Да, страх ги е. Вие сте опасна като потенциален източник на информация. И като се има предвид, че сте професор по археология в Харвард и откривателка на книгата, няма да са в състояние да ви компрометират. Затова може да решат, че е по-целесъобразно да предприемат по-твърди мерки, за да осигурят вашето мълчание.
— Не мога да повярвам. Направо не мога.
До този момент Дейвид беше мълчал, но сега най-после се обади от сгъстяващия се мрак.
— За какво говорите? Какво пророчество?
Катлийн и Тренкавел се спогледаха, после французинът кимна към Дейвид и се ухили.
— Разкажете му.
Тя дълбоко си пое дъх и се прокашля.
— В книгата е предсказано, че през две хиляди петдесет и шеста година в една пещера в Южна Франция ще открият останките на Исус Христос — тихо започна археоложката. — След разпъването му Мария Магдалина пренесла там тялото му и…
— Чакай малко! — извика Дейвид. — Исус е разпнат в Ерусалим. В Палестина, за бога! Как така във Франция?… Ти майтапиш ли се с мен?