— Ти просто ми доведи доктор Филипс с книгата в замъка. Ще те чакам там.
Леденосините очи на Деджагър проблеснаха.
— Ами ако оная крава се опъва?
— Ще трябва да я убедиш, че е в неин интерес. — Касиди събра документите от масичката и понечи да слезе от колата, после спря и прибави: — Ти си цар на убеждаването, полковник. Това е една от многобройните причини да те взема на работа.
Роуан Деджагър погледна звездното небе през илюминатора. Напоследък все повече му се искаше да е пак в своята родезийска ферма.
Сведе очи към осеяните си с белези мазолести ръце и въздъхна. Вече нямаше ферма и Родезия не съществуваше от десетилетия. Поклати глава. Сега Родезия се казваше Зимбабве и се управляваше от дивак, отдавна превърнал прекрасната му родина в типичен африкански кенеф.
— Адски бързо успя да намериш тези наемници, полковник.
Гласът на Касиди го откъсна от пасищата на южноафриканското плато Хайвелд.
Шефът му остави папките на резбованото си черешово бюро.
— Може ли да им се има доверие?
— Досиетата им са пред вас, господин Касиди.
Докато Касиди се запознаваше с материалите, Деджагър заразглежда обстановката. Тъмна дървена ламперия, кожени мебели, меко скрито осветление и два оригинала на Матис. Салонът на самолета приличаше повече на разкошен кабинет.
Когато погледът му попадна върху папките на бюрото, полковникът усети познато парене под лъжичката. Знаеше, че тези наемници не са най-добрите на света. Нямаше две мнения. Само че заради краткото време нямаше възможност да придиря.
Хвърли поглед към вратата на салона. Тези мъже не се познаваха помежду си. Беше работил с някои от тях и ги биваше. Обаче не бяха екип. На нито един от тях нямаше да му пука за човека до него. Деджагър поклати глава. Опитни бойци, да… Но не и екип.
— Е, полковник — отново го откъсна от мислите му носовият глас на Касиди. — Принуден съм да се доверя на твоята преценка за тези хора. — Той впери очи в полковника над пененето си, после допи коняка си и тресна празната чаша на бюрото. — Мразя да се доверявам, на който и да е!
— Затова ми плащате, господин Касиди. Събрах тези хора чрез своя наемнически канал в Копенхаген. Използвам този източник от памтивека. Датчанинът попълва база данните си само с опитни наемници. Проучва ги лично и критериите му са високи.
Деджагър се наведе напред и постави длан с разперени пръсти върху папките.
— Всяко едно от тези момчета идва от елитна десантна част. Маккензи е служил в британската Специална военновъздушна служба. Бенет и Джонсън са бивши тюлени. Васкес е от военноморското разузнаване. Работил съм с Маккензи и Васкес. Те са отлични бойци и…
— Тук виждам, че си взел и руснак. — Касиди пак го погледна над пенснето. — Гаден руснак, полковник?!
— Хомяков е бивш спецназовец. Датчанинът твърди, че бил много печен.
Касиди бавно запрелиства досието на спецназовеца, после спря и вдигна един тънък лист към светлината.
— Тук пише, полковник, че преди три години твоят руснак е имал проблеми с холандската полиция. А миналата година — с мадридските ченгета. Нищо конкретно, но…
— Някои от тези хора са се сблъсквали с полицията. Вярно е. — Деджагър посочи задния салон, където седяха наемниците. — И можете да се обзаложите, че нито един от тях няма да отиде в рая. Обаче ще си свършат работата, господин Касиди, и ще я свършат добре — иначе ще отговарят пред мене.
16.
Горещата баня избави Катлийн от калта, но не и от безпокойството.
Принос за него имаше и постоянният вятър, който виеше през пролуките и пукнатините на стария хотел. Тя си облече памучно поло, вчеса се с четка и отиде при прозореца. Бързо носещите се облаци провлачваха сенки по бурния Йонски залив. Двама рибари сгъваха мрежите си. Жена и дете вървяха ръка за ръка към малката боядисана в червено и жълто поща.
Катлийн се чувстваше някак… дистанцирана от всичко това. Макар и все още малко уплашена от срутването на пещерата, тя усещаше още нещо — някаква разцентрованост, сякаш чарковете на мозъка й не се зацепваха добре със зъбните колела на събитията.
Ако този фантастичен кодекс наистина предсказваше бъдещето, всичко, което знаеше за физическия свят, се обръщаше с главата надолу.
Погледна книгата, която беше написала преди няколко години. Докато ваната се пълнеше, я бе прелистила набързо, за да си припомни познатия й някога свят на научната логика.