— Не познавам никакъв Питър Янус. Защо някой ще… Да не смяташ, че има нещо общо с книгата на монаха?
— Да, по дяволите! — възкликна Том. — Първо изкопаваме този проклет кодекс, а после някакво копеле се представя за твой приятел и отвежда Иън! И оттогава никой не го е виждал. Ти как мислиш?
— Кат — обади се Джейми. — Разкажи ми за вашето откритие.
Катлийн погледна колегата си и той кимна и каза:
— Давай. И без това някой от екипа вече е издрънкал за находката на „Лъндън Таймс“. А сега, след изчезването — не дай боже да е нещо по-страшно! — на Иън, бъди сигурна, че проклетата преса ще ни се изтресе на прага. — О’Брайън погледна Камерън. — За известно време обаче си мълчи за онова, което ще ти разкаже, докато не разберем какво става. Нали?
Пилотът го потупа по рамото.
— Ще гледам да оправдая доверието ви.
Катлийн слушаше Джейми, който разказваше на Том и Ема как ловил пъстърва на изкуствена муха на река Беларт на остров Мъл. Басовият му глас, топлината на огъня…
Може би се дължеше на вечерята с печен еленски бут в бъзов сос и няколко чаши пино ноар, но за пръв път от много отдавна се чувстваше наистина отпусната. Тревогата й от изчезването на Иън, неприятната седмица с мъжа й и дори тази проклета книга, която бяха открили — всичко това беше отстъпило на заден план в ума й. Задоволяваше се да наблюдава Камерън, който мяташе въображаемата си въдица насам-натам… насам-натам…
— Катлийн?
— Моля? Извинявам се — тихо каза тя. — Сигурно съм се замечтала.
Джейми се наведе към нея.
— Мечтите са единственото, което си е само твое, Кат. — Усмихна се дяволито и сините му очи заискриха. — Затова ги пази грижливо. Кой знае, може някой ден да се сбъднат.
Археоложката се изчерви. Проследи погледа на Камерън към бумтящата камина и още по-силно усети топлината на горящия торф.
— Искам да ви попитам нещо — каза Джейми и отново се обърна към сътрапезниците си. Нави ръкавите на полото си и скръсти ръце. — Защо не прочетохте оная проклета книга до края, за да видите колко напред в бъдещето стига?
Изненадана от въпроса, Катлийн погледна О’Брайън за подкрепа. Том само взе вилицата си и започна да човърка един картоф в чинията си.
Тя насочи вниманието си към пилота.
— Ами… не бяхме сигурни докъде във времето… и… — Катлийн впери очи в О’Брайън. — Стига си мъчил този картоф и ми помогни!
Келнерката донесе на Том уиски и той умолително вдигна поглед към нея.
— Спаси ме от тези инквизитори, ангел мой.
Момичето се засмя, отметна кестенявата си коса от раменете си и попита другите:
— Още нещо за пиене?
— По още едно, уважаеми дами? — предложи пилотът на Катлийн и Ема.
— Естествено — изкикоти се червенокосата геоложка.
Катлийн също се усмихна.
— Какво облекчение!
След като сервитьорката се отдалечи, О’Брайън каза:
— Виж, Джейми, пророчествата на монаха започват от осемстотин и шеста година и се оказаха абсолютно верни до там, докъдето сме стигнали. Затова, струва ми се, можем да приемем, че и останалите са също толкова точни. Ами ако, да речем, предсказва епидемия, която ще изтреби всички на земята през две хиляди и двестната година?… — Изгълта уискито и избърса уста с ръка. — Не искам да чета такова нещо.
— Защо, за бога? — възкликна Камерън. — Ако знаем, че ще има епидемия, и ни е известно точното време, сигурно ще можем да я предотвратим.
Келнерката донесе напитките, ала Джейми сякаш не я забеляза.
— Разбираш ли накъде клоня. Том? В тази книга има неща, които могат да ни помагат в трудни положения. Кой го е грижа откъде е получил сведенията си Броихан? Трябва да я използваме в своя полза.
— Но ние може би не сме създадени да виждаме бъдещето — възрази Катлийн.
О’Брайън кимна.
— Точно така. Онова, което не знаем, не може да ни навреди. Спомняш ли си я тази поговорка?
Камерън го погледна, после отново се обърна към Катлийн.
— Вие двамата преподавате в престижни университети, а говорите като суеверни монаси от седемнайсети век. — Обърна се към геоложката. — Ти си естественичка, Ема. Нали разбираш какво искам да кажа?