Тя отпи глътка уиски и впери очи в пламъците.
— Ние развиваме теория и след това я проверяваме. — Червенокоската погледна своите приятели. — Хайде да изберем някое предсказание за близкото бъдеще. Ако монахът познае, ще докажем, че точността на пророчествата му обхваща и нас.
Погледна О’Брайън и добави:
— И ако се окаже така, наистина трябва да използваме проклетия кодекс. — Вдигна чашата си. — Ще ни е нужна помощ — откъдето и да е.
— Но ако знаем какво ни очаква, ще изгубим откривателската си мотивация — възрази Катлийн. — Няма да има предизвикателства, с които да се справяме. Какво ще стане с нас… с човечеството, ако ни е известно какво ще се случи?
— Кат е права. — Том намести очилата си. — Съществува такова нещо като причинно-следствена връзка, нали знаете. С тази книга ще поставим следствието преди причината.
— Искаш да кажеш, че не ни е писано да избегнем някакъв злополучен край, така ли? — Камерън повдигна вежди. — Говориш за предопределението като самия Жан Калвин.
— Ами… Откъде да знаем… със сигурност да знаем, че не следваме някакъв божествен сценарий? — попита Катлийн. — Това е вечният въпрос за съдбата и свободната воля. Ако сме в състояние да виждаме бъдещето, както явно предполага книгата на Броихан, не е ли възможно бъдещето да е предопределено?
— И следователно не бива да се намесваме в него, това ли искаш да кажеш? — предизвика я пилотът.
Тя сведе очи към чашата си.
— Може да си имаме работа с различни сценарии за бъдещето и тази книга да ни показва само един от тях — продължи Джейми. — Според физика Хю Евърет е възможно да съществуват безброй успоредни вселени. И много негови колеги са на мнение, че квантовата механика не противоречи на неговата теория за „многото светове…“ Колкото и невероятно да изглежда.
— Айнщайн обаче доказва, че времето е измерение, също като пространството — отново се включи в разговора Ема. — И някои физици твърдят, че ако времето наистина е четвърто измерение, миналото и бъдещето може би съществуват неизменно. Ние възприемаме времето линейно, секунда след секунда. Може би това е илюзия, някакво ограничение на човешката психика.
— Отличен аргумент — каза Камерън. — Психолозите са доказали, че човек трябва да достигне около седемгодишна възраст, за да има представа за време и пространство. Може би някой ден колективното съзнание на човечеството ще се развие до стадий, в който ще си спомня и миналото, и бъдещето.
— Я стига! — възкликна Катлийн. — Да не искаш да кажеш, че нашата представа за миналото и вярата ни в бъдещето са резултат от недоразвитото ни съзнание?
— Онзи монах, Броихан, може просто да е надзърнал за кратко в едно вечно съществуващо естествено състояние — поясни мисълта си Джейми. — Някакво изключително рядко, но природно явление, което му е позволило да възприеме времето в различен ред — бъдещето преди настоящето.
— Това вече звучи невероятно — заяви О’Брайън.
Камерън се усмихна.
— По-невероятно ли ти звучи, отколкото да откриеш точно описание на бъдещето?
— Едно на нула за теб — засмя се Том.
— Квантовата физика наистина звучи невероятно — съгласи се пилотът. — Според нейните теории е възможно съществуването на нещо, което физиците понякога наричат „квантова пяна“. Ако дадено напълно празно пространство — с други думи, абсолютен вакуум — бъде уголемено много милиарди пъти, ние ще видим истинска пяна състояща се от трилиони миниатюрни „червейни дупки“, свързващи различни вселени със собствено, затворено в тях време. Своеобразна квантова тръбна мрежа, в която всичко и всяко време — бъдеще и минало — е взаимносвързано.
О’Брайън поклати глава.
— И сериозни учени смятат всичко това за възможно, така ли?
Джейми кимна.
— Да. Преподаватели в Кеймбридж и Принстън.
— Предсказанията, които е записал монахът, може да са дар от нашето далечно бъдеще, донесен ни от пътешественик във времето.
Катлийн повдигна вежди.
— Дар ли, Ема… или проклятие?
Геоложката се усмихна.
— Това е въпросът, нали?
След дълго мълчание Том се обърна към Камерън и го потупа по рамото.
— Знаеш ли, ти си доста интересна личност за човек, който си изкарва прехраната, като бръмчи насам-натам с летяща лодка.