Раймон я погледна в очите.
— Спали ли сте с него?
— Не се наложи даже да си мръдна кутрето. — На лицето й се изписа дяволито изражение.
— Ще удвоя възнаграждението ви, Мари. — Тренкавел прокара пръсти през копринената й черна коса. — Ще станете най-богатата студентка в Парижкия университет.
Момичето плесна с ръце, прегърна го през врата и го целуна по устните. После се отдръпна, без да го изпуска от прегръдката си.
— Благодаря, Раймон. Много ви благодаря. Нямате представа какво означава това. Истинско бъдеще!
Той кимна и се ухили.
— Абсолютно. — Погали я по бузата и нежно я целуна по устните. — Трябва да взема нещо от лодката — прошепна и се откъсна от нея. — Бихте ли поддържали фенерчето ми?
Мари го насочи надолу към ослепително белия пясък и отразената светлина я обгърна като ореол.
Раймон направи няколко крачки към зодиака, после спря и се обърна към нея.
Тя вирна глава и се изкиска.
— Какво има?
— Много сте красива, Мари.
— О… благодаря.
Млечнобялото й лице се изчерви и това му напомни за Елен. Той пропъди тази мисъл, наведе се, извади автоматичния си пистолет и стреля.
Високоскоростният куршум я запрати към една подобна на колона скала. Вятърът отнесе приглушения гърмеж. Тялото й бавно се свлече до седяща поза със свити колене. На светлината на изтърколилото се от ръката й фенерче Тренкавел забеляза полуотворените й устни, сякаш момичето се канеше да каже нещо.
20.
О’Брайън фокусира образа и размазаният текст се изчисти в съвършено изпълнено келтско курсивно писмо. Той преписа хиберно-латинската формула за годината и провери в келтско-латинско-английския си числов показалец, за да потвърди хронологическата си отправна точка:
Хиляда сто осемдесет и пет лета…
1991
Придърпа лаптопа и започна да върти копчето на микроскопа, като усърдно следеше годините. Търсеше конкретно предсказание. Намали скоростта на въртене и спря, после премести подставката още малко по-напред.
Накрая фокусира образа и въведе годината в компютъра. Програмата Шамрок на Майк Кериган представляваше безценно помагало за почти всички изследователи на ранно средновековния период на Британските острови, защото ги избавяше от безброй часове превод, като моментално прехвърляше хиберно-латинския на съвременен английски.
Професорът провери резултата на компютърния екран. Както обикновено, Шамрок се беше справил отлично.
хиляда
сто деветдесет
и пет
лета след единайсетата година от
възкачването на негово светейшество лъв III през месеца на жътварската луна…
Том затвори очи и дълбоко си пое дъх. Септември 2001-ва.
Наведе се над окулярите и записа хиберно-латинското предсказание в лаптопа. Щом въведе информацията и стартира софтуера, програмата раздели полето на две и показа оригиналния текст отляво, а английския превод — отдясно.
О’Брайън винаги малко се дразнеше, че Катлийн е толкова талантлива и свободно чете келтски, латински и хиберно-латински. Освен това тя често изтъкваше, че няма нужда от виртуозния Шамрок.
Ученият въведе докрай хиберно-латинския текст, натисна „Превод“ и остави програмата да си свърши работата.
… през месеца на жътварската луна две
грамадни кули на западното кралство
отвъд океана на залязващото слънце и
петата стена на една могъща
крепост с пет стени в това кралство
не ще ги бъде веч понеже убийци с души
от злост проядени ще превърнат сребърни
птици с мирни криле
в гарвани на смъртта и хиляди
невинни ще погинат ала вихър
тез убийци ще помете защото ще разбулят
и разгневят един честен и
могъщ народ и не ще има
убежище за мерзавците
Том завъртя копчето и продължи своето пътешествие във времето. Поставката се придвижваше напред и гледката през окулярите на микроскопа се спускаше надолу. Пред очите му се занизаха откъс след откъс, докато накрая той спря и избра един наслуки.
хиляда двеста и две лета
след единайсетата година от понтификата на
христовия викарий лъв III в една
планинска земя на друг народ
далеч на изток що се вдава в огромно море