Някой вървеше покрай сградата. Тренкавел извади ножа си и когато иззад ъгъла се появи някакъв мъж, го хвана за яката и жестоко го удари в слънчевия сплит. Мъжът се строполи на земята, като отчаяно се мъчеше да си поеме дъх. За да го обездвижи окончателно, Раймон заби лакътя си в лицето му, сграбчи го през шията, опря острието на ножа под окото му и прошепна:
— Нито звук, иначе ще ти извадя окото.
Дебелите устни на мъжа се разтрепериха, избилите от очите му сълзи потекоха по бузите му.
— Ще ти задам няколко въпроса — продължи Раймон и хвърли поглед към тлеещия на земята джойнт. — Разбираш ли ме, или си прекалено надрусан?
Онзи поклати глава.
— Как се казваш?
— Га… Гари… Гари Уилямс.
— Американец?
Мъжът кимна.
— Сам ли си?
— Ъъъ… да, сам…
— По-тихо! От археолозите ли си?
Пак кимване.
— Аз… съм… докторант.
— Остъкленият коридор заключен ли е?
— Не. Да не би…
— Откъде знаеш, че не е заключен? — Тренкавел притисна острието в ъгъла на окото му и по лицето на мъжа потече струйка кръв.
— Аз… преди няколко минути излязох, за да… оставих вратата отворена. Моля ви… аз… няма… Моля ви… — Потръпна, когато от подмокрената предница на панталона му се издигна пара. — О, не… Господи…
— Има ли някой в лабораторията?
— Професор… професор О’Брайън.
— Само той ли?
— Да… да. Ммм… моля ви, не ме убивайте!
— Няма да боли дълго. Обещавам.
И Тренкавел затисна устата на младежа с длан, за да заглуши виковете му.
Щом свикна да тълкува предсказанията на монаха от гледната точка на IX век — „крале“ вместо световни лидери, „огнени стълбове, що към небето се издигат“ вместо ракети, „люде на знанието в тоги бели“ вместо учени и така нататък. — Том вече ги разбираше по-лесно.
Война на Корейския полуостров. Създаване на палестинска държава. Ислямският свят и особено Близкият изток щеше силно да изостане в техническо отношение — петролната зависимост на Запада щеше да намалее и районът щеше да изгуби своето икономическо и стратегическо значение. Лекарство за рак. Лекарство за СПИН. Автомобили с водородно гориво. Война между Индия и Пакистан — Исламабад и Делхи, изпарени от атомни бомби. Обсерватория на луната. Хора на Марс. Преодоляване на замърсяването. Лос Анджелис, ударен от жестоко земетресение. Ядрен синтез за мирни цели — източник на безкрайна енергия.
Стигна до 2050-а и като съдеше по това колко страници остават в гигантския том, предполагаше, че има пророчества за поне още сто и двайсет години. Докато препускаше напред във времето, беше пропуснал безброй предсказания. За някои години имаше по десетина — дванайсет. За други — само по няколко. И въпреки че човечеството щеше да преживее катастрофи, до 2050-а човешкият род и дори Съединените щати още щяха да съществуват.
Поизправи се на стола и се протегна. Щеше да се върне към пропуснатите пророчества, но му предстоеше дълга нощ на заснемане, проверки и документиране. Погледна към кафе машината. Скоро щеше да му потрябва. Всъщност можеше и сега…
Рязко завъртя глава. Вятърът? През прозорчето на вратата се виждаше само стъклената стена на външния коридор.
Сви рамене и отново се наведе над микроскопа. Когато погледна през окулярите и завъртя копчето на фокуса, мъглявото зрително поле се смени с ясните и правилни букви на монаха.
хиляда двеста и петдесет
лета след таз нощ…
Тренкавел впери очи в онова, което поглъщаше вниманието на професора. Книгата на монаха! Мари я беше описала точно.
Извади пистолета, с плавно движение влезе и затвори вратата.
Археологът се обърна бавно, сякаш в полусън.
— Кой сте вие?
— Просто още един изследовател на историята — отвърна Раймон и се облегна на касата. — Какво четяхте, когато влязох?
— Няма да повярвате, ако ви кажа.
— Нещо за нашето бъдеше ли?
Професорът се ококори.
— Откъде… — Погледна тъжно компютърния екран и прошепна: — Да, нещо… — После пак се обърна към новодошлия и присви очи. — Дошли сте за книгата, нали? Знаете ли, че това тук — О’Брайън посочи красивия кодекс — трябва да се чете предпазливо? Човек може да полудее от него.
Тренкавел се засмя.