Когато им съобщи за преждевременния край на експедицията, студентите и преподавателите закимаха в знак на съгласие.
Вниманието й привлече едно момиче, което седеше малко встрани от камината, опряло чело в свитите си и притиснати към гърдите колене. Катлийн не го познаваше добре, но знаеше, че е студентка на О’Брайън.
— Хилари?
Красивата девойка вдигна тава и я погледна с големите си тъмни очи. Плачеше. Катлийн приклекна до нея.
— Казваш се Хилари, нали?
Момичето кимна.
— Том ще се оправи — утеши я археоложката. — Няма как да го знаеш, защото той постоянно мърмори за нещо, обаче е адски издръжлив.
Опитът на студентката да се усмихне завърши безславно.
— Всичко е ужасно шантаво — отвърна тя задавено. — Такова нещо не би трябвало…
— Да, Хилари, определено не би трябвало. — Катлийн я прегърна, после се отдръпна и я погледна. — Добре ли си?
Момичето избърса мокрото си лице с длани и кимна.
— Чудесно — продължи Катлийн. — Том има отлично мнение за теб, затова ти възлагам да ръководиш опаковането и надписването на находките ни. Вземи колкото хора ти трябват. — Изправи се и се обърна към останалите от екипа. — Разделете се на групи. Покрийте и обезопасете сондажите, довършете каталогизирането и започнете да събирате багажа. Оставете компютрите за накрая. — Посочи двама преподаватели. — Всичко ще ръководи Майкълсън, обаче искам вие двамата да организирате групите и да съставите план за действие и график. До довечера ги дайте на Джон. Вече натоварих Хилари с опаковането и надписването. Тя сама ще си избере групата. — Отново се обърна към всички. — Слушайте ме сега, това е особено важно. Ще се движите по трима. Даже до тоалетната. Ясна ли съм? По трима!
Студентите и преподавателите кимнаха, но останаха по местата си.
— Хайде, колеги! — Тя плесна с ръце. — Имаме да вършим работа.
Майкълсън се приближи към тях, като клатеше глава и мърмореше:
— Страхотно, просто страхотно.
Катлийн го изгледа.
— Сега пък какво има?
— Атлантическа буря връхлита Хебридите от запад. Скоростта на вятъра надвишава сто и десет километра в час. Истински ураган. Отделни пориви надхвърлят сто и четирийсет километра. Моят студент чул информацията по оубънското радио. Вече е стигнала до островите Люис, Северен и Южен Юист.
— Поне сме от подветрената страна на Йона — въздъхна Катлийн.
Започващата буря явно изобщо не се интересуваше от този факт. Силен повей на вятъра разтърси прозорците и засвири по водосточните тръби.
— Кога ще стигне до нас? — попита археоложката.
— След няколко часа — отвърна Джон. — Ченгетата може и да не успеят да дойдат от Мъл преди бурята. Със сигурност ще спрат ферибота.
— Доктор Филипс?
Катлийн се обърна.
— Да?
Викаше я Шери Кънингам, собственичката на „Сейнтс Ландинг“.
— Ема Милър току-що се обади от болницата „Ню Ройъл Инфърмари“ в Глазгоу — задъхано и нервно съобщи жената. — Каза, че състоянието на професор О’Брайън се стабилизирало и го вкарали в операционната. Щяла да позвъни пак веднага щом научи нещо ново, но подчерта, че лекарите били оптимисти.
Катлийн се опря на един стол. Краката й бяха омекнали, очите й се насълзиха.
— Слава богу! — каза, като се мъчеше да не заплаче.
— Слава богу.
Рев на двигател привлече вниманието й към прозореца и Катлийн излезе на верандата. Джейми тъкмо влизаше в обръщалото на „Сейнтс Ландинг“ с едно атеве.
— Кат! — извика той, след като наби спирачки. — Видях го онова копеле!
Камерън угаси двигателя и когато тичешком се приближи към него, археоложката го завари с наведена глава, опрял чело на кормилото.
— Пре… пресякох острова и отидох до… до Дун И — все още задъхан заразказва той. — Луната се беше показала между облаците и успях да зърна силуета му. Беше на около половин километър от мен, на един от северните плажове. Качи се на надуваема лодка и пое на изток.
— Откъде знаеш, че е той?
— Кой друг може да отплава в тази буря, при това със зодиак и по това време? Призракът на свети Колумба ли?!
— Трябва да се обадим на полицията.
— Обади им се, ако искаш, обаче от него няма да има и следа. Запътил се е за Ълва или Лох на Кийл. Сигурно за Лох на Кийл. Там или ще го чака кораб, или ще слезе на сушата откъм северната страна на Мъл. И ще се скрие.