— А ако се провали, Армано? Ако твоят приятел не успее да я вземе?
— Разработил съм няколко стратегии — отвърна Памфили. — Обаче действах с мисълта, че…
— С мисълта, че ще станеш папа. — Росати присви черните си очи.
Памфили срещна погледа на елегантния кардинал.
— Да, Анджело. Изправени сме пред ситуация, за която е нужен човек, готов яростно да брани Светата църква с цената на всичко. Нужен е папа — воин.
Разпери ръце и застана в центъра на криптата.
— Опасността не се ограничава само до този кризисен момент, приятели. Около нашия кръг от светлина дебнат още зверове, чакащи да скочат и да я угасят завинаги: аборти, контрол на раждаемостта, греховни свещенослужители, настояващи за отмяна на обета за целомъдрие, популярни писатели, които се обогатяват, като представят Ватикана като злодейско гнездо, позорните искания на хомосексуалната общност, вечните обвинения срещу нашите свещеници в Америка… И какво ли още не.
Скръсти ръце на широките си гърди.
— Настъпи моментът да изберем папа, който няма да се бои да отвръща на ударите. Аз съм израснал в нюйоркския ирландски квартал, приятели. Знам какво е да се бориш за собственото си оцеляване. Сега е заложено оцеляването на Църквата, даже на самото християнство. Приемете ме за свой папа — воин, който ще ви поведе в битка.
Старците го наблюдаваха — едни кимаха, други гледаха замислено, трети се усмихваха.
Накрая кардинал Росати се изправи.
— Би ли ни оставил, за да разменим няколко думи насаме, Армано?
— Разбира се. — Памфили стана от камъка, взе фенерчето си, излезе от криптата и тръгна по прохода. Избра една семейна гробница от II век и застана пред стенопис, изобразяващ пастир на зелен хълм. Заобиколеният от овце пастир сочеше с гегата си златното слънце на синия небесен фон.
Кардиналът затвори очи, скри лицето си в шепи и започна да се моли.
— Мили Боже, и по-рано праведни мечове са се вдигали в името на Кръста. Нашите врагове са пред портите ни. Време е пак да вдигнем мечовете си. Небесни Отче, дай на тези Божи люде нужната сила да защитят светата ни Църква. В името на Отца, Неговия единороден Син и пресвета Богородица… Амин.
23.
Напуснаха закрилата на скалния нос Кариг Фада и Камерън обърна хидроплана срещу вятъра. Докато пилотът увеличаваше мощността на двата двигателя и морските пръски шибаха предницата на самолета, вълните яростно ги издигаха и спускаха.
Навлязоха по-навътре в Йонския залив и Катлийн видя валмата дим от комина на „Сейнтс Ландинг“, които сивееха в сумрака преди разсъмване.
В този момент беше готова да даде всичко, за да седи пред камината в хотелската си стая. Пое си дъх и се опита да се успокои. В съзнанието й продължаваше да е жив споменът за полета до Йона в онази буря. Въпреки студа в кабината по гърба й се стичаха струйки пот.
Джейми даде пълна мощност и големите радиални двигатели зареваха. По предното стъкло заплющяха пенливи пръски и хидропланът зацепи вълните.
Морето ги издигна високо в същия момент, в който пилотът изтегли щурвала към себе си. Самолетът заподскача по белите гребени и се стрелна нагоре към тъмносивото небе.
Контролният пулт хвърляше зеленикаво сияние, което осветяваше суровото лице на съсредоточения върху уредите Камерън. Дългата му черна коса падаше върху вдигнатата рунтава яка на коженото му яке. Не се беше бръснал и тъмната му брада подчертаваше позанемарения му вид.
Изведнъж пред очите й се появи образът на Дейвид и я откъсна от мислите й. Лицето на мъжа й се взираше в нея през тъмното стъкло на хидроплана и озадаченото му изражение сякаш я питаше: „Какви ги вършиш, по дяволите?“
Катлийн нямаше представа.
Откакто се помнеше, винаги залагаше на сигурността — и Дейвид олицетворяваше тази сигурност.
Тя се обърна към пилота и за миг задържа погледа си върху него. Виж, в Джейми нямаше нищо сигурно.
Животът й се градеше около сигурността и спокойствието на Дейвид. А вълнение и романтика търсеше на страниците на книгите си. Рицарят на нейните мечти винаги беше готов да препусне на фантастичния си жребец и да я избави от самотната й кула.
Уморена вечно да върви по сигурния път, тя отново погледна Камерън и внезапно го позна — храбрият рицар от момичешките й мечти седеше точно до нея.
Археоложката се обърна надясно и видя през прозореца тъмнеещите в сумрака скали на Мъл. Дъхът й секна.