След като не я бяха забелязали от вертолета, мъжете явно имаха намерение да я търсят пеш. Щяха да я подгонят като пъдпъдък — право към другарите си, които бяха отлетели на север.
Тренкавел се катереше по склона и оглеждаше следите от копита и тежки обувки. Изведнъж във въздуха отекна тътен на вертолетни ротори. Той намести ремъка на автомата си и се заизкачва по-бързо. Когато стигна до билото, видя хеликоптера да завива на север и да изчезва в мъглата. По сипеите на Койър нан Гауар се движеха трима въоръжени мъже в камуфлажна униформа, много по-надолу от него и достатъчно далече, за да изглеждат като мравки.
Раймон свали автомата от рамото си, погледна през оптичния мерник и настрои увеличението на шест пъти, после проследи поведението на мъжете: енергичната приведена походка, разгръщането им в петдесетина метрова верига, постоянно въртящите им се наляво-надясно глави, подаваните с ръце сигнали. Движенията им бяха плавни и ловки. Определено имаха бойна подготовка.
Разгледа и оръжието им — различни модели автомати. Мъжът в по-далечния край на веригата носеше най-мощното оръжие, снайперска пушка „Драгунов“, ясно различима заради характерния разгънат приклад и ръкохватка.
Тренкавел знаеше, че британските снайперисти използват „Пи Ем Лонг Рейндж“, производство на Акюраси Интернешънъл. Освен това в британската армия бяха на въоръжение хеликоптерите „Уестланд Линкс“, а не СА 365 „Пантер“.
Той извади картата от планшета си и я проучи за няколко секунди, докато проумее тактиката им. Трябваше да мине между „преследвачите“ и „стрелците“ и да измъкне жената от техния капан.
Затича се и в този момент над мрачната пустош проблесна електриковосиня светкавица. Бурята се усилваше.
Въпрос на време. Сега всичко беше въпрос на време.
Той избърса дъждовните капки от очите си и спринтира с всички сили. Нима имаше друг воин, когото от малък да са обучавали за една-единствена задача? Нима имаше друг боец, който цели петнайсет години да се е готвил за една-единствена мисия?
Прие с благодарност огъня в белите си дробове като наказание за напразно прахосания си живот, опита се да преглътне буцата в гърлото си и затича още по-бързо.
Въпреки че хеликоптерът кацна в защитен дол, ураганният вятър продължаваше да го разтърсва. Деджагър навъсено погледна черното небе и отново насочи вниманието си към картата. Намери мястото, където бяха оставили Втора група, после с показалец прокара линия до Грулайн.
Хората обикновено следваха отъпкан път, както буквално, така и изобщо в живота. Човекът, у когото се намираше книгата, трябваше да е тръгнал по една от многото стръмни пътеки, пресичащи острова. Стъпките го потвърждаваха.
Преди няколко години беше работил с Васкес в Колумбия по задача, възложена му от един делови познат на г-н Касиди. Не познаваше по-добър следотърсач от бившия разузнавач от морската пехота, наполовина семинол, наполовина кубинец.
След като проучи стъпките, индианецът заключи, че са оставени от нови туристически обувки преди не повече от час — въз основа на степента на измиване на отпечатъка от дъжда. На базата на големината им, дължината на крачката, малката дълбочина и натиска върху пръстите и петата той смяташе, че обектът е жена. И че тази жена се движи бързо. Полковникът беше убеден, че са по следите на професор Катлийн Филипс. И че книгата или е у нея, или тя знае у кого е.
Деджагър вдигна радиостанцията към устата си и натисна бутона.
— Втора група, тук Шести. Чувате ли ме?
— Втора група. Чуваме те. Шести. Приемам — разнесе се ясният глас на Васкес.
— Насочете се на север-североизток — нареди полковникът. — Разгърнете се в сто и петдесет метрова верига. Ние ще заобиколим от юг-югозапад и ще минем пред пратката. Ще затворим вратата в точка с координати петдесет-четири-осем, трийсет-девет-едно. Точно на север от моста над река Ба. Ясно ли е?
— Тъй вярно.
— И да не повредите пратката.
— Слушам.
— Ще се срещнем там — завърши разговора Деджагър. — Край. — Включи интеркома и се обърна към пилота. — Тръгваме.
Роторите промениха ъгъла си и хеликоптерът се издигна в черното небе. Когато напуснаха укритието на дола, вихрушката ги връхлетя с ужасна сила. Машината се завъртя наляво и полковникът трябваше да се хване за стената, за да запази равновесие.