Погледна си часовника. 08:30. Трябваше да чака до четири следобед, когато щеше да започне да се стъмва. Водата нямаше да представлява проблем. Ардменах изобилстваше на ручеи и поточета. А беше прекалено уплашена и изтощена, за да изпитва глад.
Познаваше Мъл достатъчно, за да е наясно, че ако продължи на изток през Бен а Хрейг, накрая ще стигне до Лох Ба. В северния край на дългото тясно езеро се намираше хижата Бен Мор. Оттам можеше да се обади по телефона на Джейми.
Пое си дъх и енергично тръгна на изток към мрачния връх. Откри в себе си източник на сила, за която изобщо не подозираше. Може би се дължеше на…
Спря и се заслуша. Тъкмо реши, че й се е счуло, когато вой на двигател разкъса плисъка на дъжда. Заради ехото от околните хълмове не успя да определи откъде идва.
Трескаво се заозърта къде да се скрие, ала голият склон не предлагаше такава възможност. Тя залегна по корем и се прилепи към земята с надеждата, че ще се слее с ниските храсти. Носеше тъмни дрехи… които обаче изпъкваха на сребристо сивия фон на растителността…
Ревът бързо се усилваше и стана почти оглушителен, но Катлийн тъкмо запуши уши, когато от дола под нея се появи самолет. Издигна се, едва не се блъсна в билото на един недалечен хълм, после наклони криле и зави право към нея.
Хидропланът! О, този прекрасен хидроплан!
Катлийн се изправи и размаха ръце.
— Джейми! — извика с всички сили. — Джейми!
И тогава крилата на хидроплана се поклатиха, а опашката му се залюля странично.
Беше я видял!
Той зави и описа около нея толкова нисък кръг, че краищата на крилете му сякаш щяха да се забият в склона. После се върна, завивайки толкова рязко, че все едно се въртеше около въображаем пилон. Този път прелетя точно над нея и Катлийн видя лицето му. После хидропланът започна да се отдалечава.
Джейми?
Точно преди да изчезне зад пелената от дъжд, той направи поредния невероятен завой и в същото време се спусна на изток.
Когато се приближи, хидропланът полетя с нос надолу и в последния момент се плъзна хоризонтално над земята, брулейки ниската растителност.
Катлийн поклати глава и се усмихна. Самолет ли управляваше този човек, или нещо друго?
Воят на двигателите се промени и носът на хидроплана се насочи напред. Задкрилките се спуснаха и той бавно се понесе към нея, сякаш само на сантиметри над скалистите склонове на Бен а Хрейг.
Нима се готвеше да кацне? Щеше да се разбие!
Камерън отново разклати криле и прелитайки над Катлийн, хвърли нещо тъмно, което падна на около двайсет и пет метра източно от нея. Той продължи на изток и за последен път разлюля опашка, преди да потъне в дъждовните облаци.
Археоложката се втурна натам, вдигна въздушната пратка и отново се усмихна. Пластмасова манерка, увита в карирания шал, който му беше дала. За манерката с изолирбанд бе залепено навито на руло списание, в което тя откри компас, шоколад, кутия ядки, пластмасово шишенце аспирин и следната бележка:
Опасна компания, милейди? След като излетях, видях да кръжи хеликоптер и това не ми хареса! Търсих те! Продължи на изток през Бен а Хрейг към Лох Ба. Завий на югоизток покрай брега към замъка Клахейг. Общо 4–5 часа път. Ще те чакам там.
Дъждът разми мастилото и то започна да се стича на сини ручейчета по листа, докато Катлийн мигаше, за да прогони бликналите от очите й сълзи.
— Ясно, Шести — разнесе се гласът на Васкес по радиостанцията. — Жената се мисли за много умна, ама не може да се мери с индианец като мене.
Деджагър натисна бутона и се опита да надвика воя на вятъра.
— Докладвайте позицията си. Втора група.
— Координати петдесет-три-три, трийсет-шест-дванайсет. Намираме се в началото на ждрелото на река Скарсдейл.
— Накъде се насочва тя?
— Беше се скрила в ждрелото. Трябва да е видяла хеликоптера. Излезе преди водопада и сега се движи под трийсет и пет градуса на север-североизток от нашата позиция.
Деджагър намери мястото на картата и се намръщи.
— През Бен а Хрейг? Сигурен ли си?
— Определено зави на изток. Има още един проблем, полковник. В същата посока прелетя и един хидроплан.