Родезиецът избърса дъждовните капки от очите си. Хидроплан ли? Всичко започваше да си идва на мястото.
От радиостанцията отново се разнесе гласът на Васкес.
— Чуваш ли ме, Шести? Край.
— Чувам те, Втора група. Следвай обекта. Подкарай я към нас. Разчитам на тебе, индианецо. С Мак тръгваме към… — Той пак погледна картата. — Координати петдесет-четири-две, трийсет-седем-дванайсет.
— Ясно. Край на връзката.
Деджагър превключи канала.
— Мак?
— Да?
— Ще се срещнем оттатък моста — надвика виещия вятър полковникът. — Край.
Тренкавел беше наблюдавал всичко. Какво изпълнение! Този пилот си го биваше. Не видя точно какво хвърля на жената, но предполагаше, че е маршрут, може би и храна. Е, значи тя щеше да изкачи върха в такова време. Изумително.
Той бръкна в раницата си, извади манерка, отпи голяма глътка вода, после сдъвка едно протеиново блокче и пи пак.
Огледа се и видя, че центърът на бурята се измества навътре над Ардменах като масивна черна стена. Трябваше да побърза и да настигне жената преди чудовищния ураган.
Катлийн стигна до поредния скален перваз високо на склона на Бен а Хрейг и преди да се изкатери на него, спря да си почине. Далече долу виждаше сърцето на бурята, вършеещо в Лох на Кийл. Ураганът вдигаше огромни вълни, които се разбиваха в брега и вдигаха фонтани от синьо-зелени пръски.
Температурата бързо падаше, скоростта на вятъра се повишаваше. Навярно духаше с близо сто километра в час, а на моменти достигаше сто и трийсет. Трябваше да намери убежище. Ако завалеше град, при този вятър буквално щеше да я убие.
Тя нахлупи баретата над ушите си и продължи изкачването колкото можеше по-бързо.
Още сто и петдесет метра стръмна скала и сипеи и Катлийн най-после стигна до върха на Бен а Хрейг.
Вихърът духаше толкова силно, че трябваше да пълзи на четири крака. Когато се спусна откъм подветрената страна, установи, че макар все още да реве около нея, вятърът изглежда почти тих.
Бурята се приближаваше и се смрачи още повече, все едно се спускаше нощ. Катлийн тъкмо се изправи и продължи надолу, когато я удари първият леден къс. Последва втори и трети. След секунди над Бен а Хрейг и околните върхове заплющя силна градушка. За по-малко от минута късовете достигнаха големина на топчета за игра и ударите им причиняваха силна болка.
Катлийн вдигна пластмасовата кутия с книгата над главата си и наполовина заслиза, наполовина се запързаля по източния склон на върха. Докато заобикаляше една огромна скала, забеляза дълбока около пет метра пещера, в която вече се криеше една овца. Вмъкна се вътре и животното уплашено се сви в дъното.
— Надявам се, че не се натрапвам — каза Катлийн. — Обаче навън не е нито за хора, нито за животни.
Кракът на Тренкавел се подхлъзна по сипея и той размаха ръце, за да запази равновесие. След още няколко крачки стигна до върха на Бен нан Гауар. Намираше се на около петстотин метра от Бен а Хрейг, където трябваше да се е скрила плячката му.
Докосна челото си и когато отпусна ръка, по пръстите му се стичаха розови, размити от дъжда струйки кръв. Явно го беше ударил леден къс, паднал с много висока скорост.
Без да обръща внимание на болката, той свали автомата от рамото си и погледна през оптичния мерник към източния склон на Бен а Хрейг. От тази позиция трябваше да може да види как жената стига до върха и се спуска оттатък. Не я беше забелязал. Не, помисли си Тренкавел, определено се криеше някъде там… Някъде близо до върха.
Насочи оръжието на югозапад, и отново погледна през мерника, като настрои увеличението на десет пъти. Видя ги да се изкачват в разгърната редица по склона на Бен а Хрейг. Мъжът в средата даде знак на другите двама. Следотърсач, несъмнено. И както изглеждаше, опитен. Вървеше точно по нейната диря. Спря само за миг да огледа размитата й от дъжда стъпка.
— Приемам, Втора група — отвърна Деджагър. — Докладвайте местоположението си.
— Координати петдесет-четири-едно, трийсет-седем-едно.
Полковникът потърси мястото на картата.
— Значи почти до върха, така ли?
— Тъй вярно — потвърди Васкес. — Върхът на Бен а Хрейг е шейсетина метра над нас.
— Добре. Деснофланговият поставя куката. Левофланговият — котвата. Васкес, ти ще „вдигнеш“ мърлата. Хайде, давайте, не искам да ви усети и да избяга. И да не й направите нещо, нали?
— Слушам, господин полковник.