— Доставете пратката и нейния сувенир на уреченото място до единайсет и трийсет.
— Слушам, господин полковник. Ще бъде изпълнено.
— Ще се видим там, индианецо. Шести, край на връзката.
Катлийн наблюдаваше ледените късове, сипещи се по скалите пред входа на пещерата. Бяха хипнотизиращи, като мехурчета в чаша шампанско или…
Това вятърът ли беше? След миг пред отвора на пещерата се мярна фигура. По гърба й полазиха тръпки.
Изтекоха няколко секунди и после се разнесе мъжки глас:
— Знаем, че сте вътре, госпожо.
Сърцето й се разтуптя бясно.
— Хайде, излезте. Излезте и ви обещавам, че няма да ви направим нищо лошо.
Говореше с отчетлив латиноамерикански акцент.
— Кои сте вие? — попита тя. — Какво искате?
— Слушайте ме внимателно, професоре. В ръцете си държа автомат. Ако не излезете с книгата, докато сваля предпазителя и заредя, ще изпразня целия пълнител в пещерата. Ще трябва да ви изстъргват с лъжица от стените!
Катлийн сведе поглед към оранжевата кутия. Господи, мразеше я тази книга!
— Добре, излизам!
Когато се приближи до отвора, чу дрезгав смях и секунда по-късно две ръце грубо я дръпнаха навън под сивкавата светлина на бурята.
30.
Тренкавел се изкачи тичешком до следващия скален перваз. Достатъчно. Ако се приближеше повече, рискуваше да го видят.
Откри пукнатина в скалата и скочи вътре. Горният ръб на естествения окоп стигаше до гърдите му. Автоматът му беше достатъчно далекобоен. Трябваше да компенсира скоростта на вятъра, разбира се, но позицията и укритието бяха идеални.
Раймон отвори триногата, монтирана под цевта на оръжието, махна няколко камъка, за да подравни мястото, и се настани колкото може по-удобно. След това притисна око към оптичния мерник и проследи драмата, която се разиграваше на върха на Бен а Хрейг.
Катлийн не видя лицето на онзи, който я накара да се наведе върху една скала, но с периферното си зрение зърна другия — мургав латиноамериканец с черни засукани мустаци. Той бавно отвори оранжевата кутия.
Археоложката зачака неизбежната реакция и не се излъга. Ахване, последвано от благоговейно мълчание.
След няколко секунди мъжът затвори и заключи капака и извади радиостанцията си.
— Шести, тук Втора група. Чувате ли ме?
Пропука отговор, почти заглушен от воя на вятъра.
— Взехме пратката и сувенира. Невероятен е…
Латиноамериканецът продължи да говори по радиото, но първият мъж я натисна още по-плътно към големия камък, така че преви горната част на тялото й върху него. Сега Катлийн виждаше само извисилия се над нея звяр с щръкнала напред брадичка.
Той я задържа в тази поза още няколко секунди, след това я пусна. Най-после можеше да се огледа. Кутията с книгата се намираше между нея и мургавия. Освен Годзилата, който стискаше ръката й, не забеляза никой друг.
Отново насочи вниманието си към мъжа, забил пръстите си в плътта й. Той сбърчи лице при поредния мощен повей на вятъра и придоби още по-ужасен вид. Под дясното му око беше татуирана синя сълза.
Изведнъж чудовището рязко я дръпна към себе си и се ухили похотливо.
— К’во ше казва да позабавляваме, маце?
Гневът и отвращението събудиха последните й останали сили. Тя изпъна гръб и доближи лицето си към неговото.
— Предпочитам да го направя с някой пръч — надвиха вятъра археоложката. — Със сигурност ще е по-интелигентен, по-красив и няма да смърди толкова ужасно!
Латиноамериканецът избухна в смях.
— Каза ли ти го, Борис?!
Руснакът го погледна, усмихна се и запримигва. След малко бавно обърна едрата си глава към нея. Усмивката му изчезна и лицето му почервеня, после поморавя.
— Курва!
Грамадната му длан се стовари сякаш от небето и ударът я връхлетя с умопомрачителна сила. Мина известно време, докато сребристите искри пред очите й се разнесат достатъчно, за да осъзнае, че се е проснала на земята. Виеше й се свят, но Катлийн запълзя колкото можеше по-назад от мъжа. Пресегна се зад гърба си, напипа един камък и без да се замисля, с всички сили го хвърли към главата на мъжа. Той само го одраска по бузата и онзи продължи да се приближава. Черните му очи святкаха безумно. Намръщеното му зачервено лице излъчваше дива ярост.
— Стига бе, човек — опита се да го спре латиноамериканецът. — Не бива да…