— Млък! — изрева звярът и направи още една крачка към нея. — Борис дава урок на таз курва!
Бясно биещото й сърце сякаш всеки момент щеше да изскочи през гърдите й. „Всичко ще е наред — каза си тя. — Ще го преживееш. Всичко ще е наред… Ще го…“
Чудовището разкопча панталона си и го смъкна. Ускореното й плитко дишане и барабанният бой на сърцето й почти заглушаваха смесицата от руски и развален английски, която се изливаше от устата му. Той продължаваше да настъпва, а тя — да пълзи заднешком, докато накрая една скала не спря отстъплението й.
Звярът направи една последна крачка и заплашително ухилен, я погледна отгоре.
— Готова за Борис? Да, готова — дрезгаво произнесе той.
Искаше й се да закрещи, ала дори не можеше да си поеме дъх. В следващия миг очите му се насочиха нагоре и се разшириха, усмивката му се стопи.
— Веднага се дръпни от нея!
Катлийн се обърна и видя Камерън на съседната скала — приклекнал на едно коляно и насочил револвера си към руснака.
— Джейми! Господи! Джейми!
— Спокойно, Кат. — Пилотът се усмихна, без да откъсва поглед от двамата мъже. Очите му станаха ледени. — Не ме ли чу, грознико? — процеди през зъби Камерън. — Махни се от нея, иначе ще ти пръсна дебелата глава. — Джейми вдигна ударника. — Веднага!
Руснакът хвана с две ръце панталона си, закима и заотстъпва към другаря си.
Катлийн не би си и помислила, че на лицето му може да се изпише такова изражение. Силно разтеглените му устни бяха побелели от ярост. Около ноздрите му се бяха очертали синкави бръчки, които рязко контрастираха на фона на зачервените му бузи. В обезумелите му очи гореше син пожар. Двамата наемници вдигнаха ръце и панталонът на Борис се свлече около коленете му.
— Ти. — Джейми посочи латиноамериканеца. — Разкопчай си колана.
Онзи хвърли поглед към опряния си на един недалечен камък автомат, но после се подчини и кобурът с пистолета му падна на земята.
— Даже не си го и помисляй — изсумтя Камерън. — Трябва ми и най-малкият повод, за да ви очистя и двамата на място.
Погледна допълзялата до него Катлийн, стисна ръката й и се усмихна, после отново се обърна към наемниците.
— А сега ни кажете кои сте вие, по дяволите!
— Работим за човек, който иска тази книга — отвърна латиноамериканецът.
— Кой е той?
Мъжът извърна очи.
Джейми насочи оръжието си малко по-надолу.
— Нямам много време, затова ще те гръмна в ташаците — предупреди го той. — Не ми се и мисли в какво ще ги превърне куршум с такъв калибър!
— Добре! Добре! Божичко! Какво искаш да знаеш?
— За кого работите?
— Нае ни един човек, казва се Касиди. Даниъл Касиди.
— Милиардерът ли? — изненада се Катлийн.
Латиноамериканецът кимна.
Джейми я погледна.
— Познаваш ли го тоя Касиди?
— Той е легенда на Уолстрийт. Започнал е от нулата, а сега не може да си преброи парите. От време на време името му се мярка в пресата.
Камерън се обърна към двамата мъже.
— И тоя богаташ е наел отрепки като вас?! Трябва да е голям чаровник.
Те се намръщиха, но не отговориха.
— Как ще се измъкнем оттук, Джейми? — попита Катлийн. — Те имат приятели с хеликоптер.
— Трябва ни преднина. — Пилотът махна с револвера си към наемниците. — И нямаме нужда от тия мутри, само ще ни забавят.
— Не можеш да ги убиеш просто ей така!
Той посочи надолу към склона.
— Спусни се малко по-нататък. Веднага идвам.
Катлийн се смъкна от скалата и отиде при кутията с книгата.
— Джейми, попитах те какво ще правиш!
Камерън скочи от камъка, намръщено се вторачи в наемниците и насочи револвера си към тях — първо към главата на руснака, после към тази на латиноамериканеца.
— Знаете ли, момчета, хич не ми хареса дето опипвахте с мръсните си ръце тази прекрасна дама. Направо съм бесен. — Той се ухили. — Обаче не съм съвсем безсърдечен.
Двамата въздъхнаха облекчено.
— Няма да ви убия, само ще ви пръсна коленните капачки. Това ще ви позабави, и не само вас, а и ония с вертолета, които ще се опитат да…
— Ще ни позабави ли?! — изкрещя ужасено опулилият се латиноамериканец. — Тоя патлак направо ще ни откъсне краката! И ще умрем!
— Възможно е — засмя се Джейми. — Да, сигурно си прав. — Насочи пистолета по-надолу и се прицели в лявото му коляно.