Заел позиция на отсрещния връх, Тренкавел притисна око към оптичния мерник и огледа склоновете на Бен а Хрейг. Не виждаше обектите, но знаеше, че са там.
Завъртя автомата към трупа на жертвата си. Ръцете и краката на мъжа бяха свити, сякаш се е вцепенил, танцувайки шотландски народен танц. Зейналата му уста и облещените му очи предполагаха, че краят му е дошъл като пълна изненада.
Гърлото на Раймон се сви при мисълта какво щяха да направят с жената онези свине. Той изскърца със зъби, прицели се в лицето на мъртвеца и изстреля още пет 7,8 милиметрови куршума с кух връх.
После настрои мерника на максимално увеличение, за да види резултата. Главата на жертвата се беше превърнала в алена каша. Каквото повикало, такова се обадило, помисли си Тренкавел, докато се спотаяваше в цепнатината в очакване на вертолета, който със сигурност щеше да се появи.
— Спокойно, Васкес! Ще повикам хеликоптера. А сега ми дай местоположението на онова копеле.
— Той е на съседния връх. Струва ми се, че е на… — Наемникът провери на картата. — На западния склон на Бен нан Гауар, почти на самия връх. Обаче не мисля, че… Господи боже, полковник, тоя скапаняк току-що пръсна главата на Боби! Копелето направо му пръсна главата!
— Стегни се, момче — опита се да го успокои Деджагър. — Хеликоптерът ще пристигне съвсем скоро. Шести, край на връзката.
Деджагър превключи на общия канал и чу пухтенето на Ханвърс, който отваряше плъзгащата се врата на вертолета. От радиостанцията се разнесе вой на вятър и хеликоптерни двигатели.
— Ханвърс! — извика родезиецът.
— Да, полковник?
— Давайте ниско към върха. Побързайте. Обстреляйте го от двеста метра разстояние. Ако го изкарате от дупката му, само го ранете. Искам го живо това копеле. Обаче ако открие огън срещу вас, светкавично се дръпнете, за да не извади от строя хеликоптера.
— Ясно, полковник.
В продължение на около минута се чуваха само бурята и роторите, после Ханвърс насочи пилота към стрелкова позиция.
— Бавно, момче, леко и внимателно… — Разнесе се изщракване от зареждане на автомат и след миг заехтяха отчетливите гърмежи на М-16.
Ханвърс пусна няколко откоса и се обади по радиостанцията.
— Нищо, полковник. Изстрелях шейсет-седемдесет патрона. Оня май се е чупил. Склонът с гол и няма къде да се скрие. Ако е там, трябва да е невидим, по дяволите.
— Добре, обиколете района още веднъж, после продължете към Бен а Хрейг да вземете нашите момчета. След това се насочете към зоната за кацане. С Мак ще ви чакаме там.
Тренкавел подаде глава над ръба на пукнатината и погледна към съседния връх. Хеликоптерът бързо се приближаваше към него и скоро щеше да качи двамата наемници. Той извади картата и проучи източния склон на Бен а Хрейг до гората Койл на Стройн и брега на Лох Ба.
Най-близкото населено място се намираше на север, при провлака между Лох Па и Лох на Кийл. Вертолетът и преследвачите със сигурност щяха да го завардят. Дори да не го направеха, професор Филипс и нейният приятел щяха да си мислят така. Най-безопасният за тях маршрут минаваше през езерото и продължаваше на изток към крайбрежния път покрай Мълския залив.
Раймон насочи вниманието си към мрежата от потоци, долове и дерета на юг от Лох Ба, образувана от притоците и ръкавите на река Гленканъл. Поглади брадичката си и кимна. Спокойно можеха да се насочат натам, през Бен Талай до шосе 849, откъдето оставаше съвсем малко път до село Страткойл. Поне това му се струваше най-очевидната посока. А и лабиринтът от дерета и долове щеше да им осигури отлично прикритие.
Мъжът, притекъл се на помощ на професор Филипс, трябваше да е пилотът на хидроплана. Оставаше пълна загадка как се е качил толкова бързо на върха. Така или иначе, ако наистина беше пилотът, нямаше къде другаде да е кацнал, освен в Лох Ба.
Тренкавел отново прокара показалец на север по западния бряг на езерото и стигна до руините на Клахейг. Замъкът щеше да им осигури убежище в бурята и добра защита. И ако имаха късмет, преследвачите им нямаше да се досетят къде са се скрили.
Той прибра картата в раницата си, вдигна автомата и се заспуска към езерото.
Петте часа трамбоване по пресечените склонове на Бен а Хрейг във вятъра и дъжда съвсем бяха изтощили Катлийн. Камерън обаче крачеше пред нея сякаш с неизчерпаема енергия.