— Какво гостоприемство! — засмя се Катлийн.
— Тук от време на време идват ловци. — Камерън остави спалните чували на пода. — Според неписаното правило всеки трябва да попълни запаса от дърва и да измие тигана. — Смъкна раницата от плещите си и почна да хвърля подпалки в огнището.
— Сега очаквам да ме смаеш още повече, като запалиш огъня с кремък и огниво.
— Естествено — отвърна пилотът и прибави още няколко сухи съчки. — Но преди това би ли била така любезна да ми подадеш кибрита и флакона с газ от раницата?
Като се заливаше от смях, тя изпълни молбата му и скоро в огнището заиграха буйни пламъци. Докато дърпаше ципа на спалния си чувал, Катлийн видя, че Джейми вади от раницата си няколко пластмасови бутилки.
— Остава още около половин час естествена светлина — каза той. — Ще ида да потърся нещо за вечеря.
— Какво?! Къде…
С ловко движение на фокусник Джейми разви от дланта си рибарска мрежа.
— Нали си гладна?
— Направо умирам от глад, но…
— Точно пред стената на замъка, където потокът се влива в езерото, се е образувал вир. Над вира от много години виси мрежа и от време на време ловците я пълнят с късове от улова си. След време мухите…
— Добре, добре. — Тя вдигна ръка. — Ясна ми е картинката. Цялата риба се събира там, така ли?
— Главно пъстърва. Клиентите ми обикновено са рибари, затова винаги нося в хидроплана прът, рибарска мрежа и всичко необходимо за готвене на пъстърва.
— Колко ще се бавиш?
— Връщам се след по-малко от половин час, със или без пъстърва. Обещавам.
— Да уловиш голяма риба — пожела му Катлийн.
След час вече й течаха слюнки от миризмата на пържещите се в зехтин риба и гъби. Джейми беше уловил седем пъстърви и междувременно бе успял да набере малко пачи крак. Самият той скромно заяви, че проливните дъждове и късното време на деня благоприятствали риболова, ала тя реши, че е истински майстор.
Камерън, който готвеше вечерята при огнището, се обърна към нея.
— А сега, Кат, ако бръкнеш в раницата ми, ще намериш метална бутилка с малцово уиски „Клайнлиш“.
— Бог да те благослови, свети Джейми! — възкликна Катлийн, бръкна в раницата и след секунда измъкна плоската сребриста бутилка, украсена с гравюра на скачаща пъстърва. Развъртя капачката, отпи голяма глътка и се наслади на силния алкохол с аромат на торфен дим, който зачерви бузите й и изпълни сърцето й с топлина. Надигна шишето още веднъж и го подаде на Камерън.
Той изля малко върху пържещата се пъстърва и добави щипка сол и пипер. Изненадващо уютната тъмница се изпълни с ухание на уиски, прясна риба и горящи дърва.
Джейми набоде цвъртящата пъстърва с вилица, вдигна шишето в наздравица и отпи малка глътка. Катлийн протегна ръка за бутилката, хвана я, но той я задържа. Погледите им се срещнаха и те останаха в това положение за миг, който сякаш продължи безкрайно. После едновременно се усмихнаха и Камерън отново се зае с готвенето.
Тя изпи още малко уиски и отдаде паренето в гърдите си на алкохола. Ала докато наблюдаваше осветения от огъня профил на Джейми, сърцето й заби още по-силно. Уискито никога не я караше да се чувства така.
Той я погледна с пиратска усмивка.
Да, изобщо не я караше да се чувства така, помисли си Катлийн, като се опитваше да си поеме дъх.
32.
Под звуците на химна „Veni Creator Spiritus“ кардиналите — избиратели минаха през разкошната Зала Регия и влязоха в Сикстинската капела. Докато сто и двайсетимата търсеха определените си места, кардинал Памфили вдигна поглед към великолепния таван.
Кой знае защо, не можеше да откъсне очи от сцената на изкушението и изгонването от рая. Странно, помисли си той — змията така се увиваше около дървото за познаване добро и зло, че намотките на дебелото й тяло приличаха на възлести израстъци на самия ствол. Дали художникът не намекваше, че дяволът от памтивека е впримчил доброто и злото в яката си хватка?
Чудеше се и защо Микеланджело е изобразил горната част на змията като женско тяло. Може би защото великият творец е смятал, че човечеството някак си произлиза от пълзящата гадина и още отначало е било обречено на грях…