Потрепери и сведе поглед. Покрай него мина мъж със слушалки и уред, който проверяваше залата за подслушвателни устройства. Телефонните връзки с капелата и Domus Sanctae Marthae, където щяха да спят избирателите по време на конклава, бяха прекъснати. Всички прозорци бяха запечатани и покрити. Всичко беше готово за най-святото гласуване на света — избора на нов папа на Римската църква.
Кардиналът погледна към олтара под Микеланджеловия „Страшен съд“ и видя, че винаги елегантният Анджело Росати преглежда някакви документи. Скоро кардинал-камерлингът приключи с тях и се заговори с кардиналите Карло Барберини, Емилио Червини и Дитер Шюмер. От време на време някой от тях поглеждаше Памфили и едва забележимо му се усмихваше.
Памфили кимна, бързо се извърна и за кой ли път тази сутрин си представи милото лице на майка си. Ех, защо не беше доживяла да сподели радостта му, ако спечелеше, или да го утеши, ако изгубеше!
Росати и другите първо бяха политици и едва после — духовници. Ако смятаха, че е политически изгодно да го зарежат в полза на друг кандидат, щяха да го направят, без да се замислят.
— Extra omnes! — „Външните лица да излязат!“
Памфили подскочи на стола си, сепнат от гласа на монсиньор Дюбоа, магистъра на литургичните церемонии.
Кардинал-камерлингът Анджело Росати застана от вътрешната страна на вратата, а монсиньор Дюбоа — пред нея, докато външните лица напускаха огромната капела. После грамадната порта от дърво и бронз бавно се затвори и след броени минути започна да става задушно. Памфили извади носната си кърпичка, избърса челото си и намести едрото си туловище върху мъчително неудобния дървен стол.
От едната му страна седеше неговият стар приятел кардинал Шон Фланиган, а от другата — бостънският кардинал Майкъл Фицсимънс. Кардинал-камерлингът Росати набързо повтори процедурата за провеждане на конклава и произнесе кратка молитва. Накрая завърши с предупреждението да гласуват solum Deum prae oculis habentes — имайки пред очите си единствено Бог.
Сякаш по даден знак всички кардинали-избиратели извадиха от кутиите пред себе си малки правоъгълни бюлетини, в горния край, на които със златни букви пишеше Eligo in summum pontificem — „Избирам за върховен понтифик“. Гласуването започна и както се бяха уговорили, Памфили се опита да преиначи почерка си, написвайки на бюлетината името „Дитер Шюмер“. После грижливо я сгъна и постави дланта си върху нея.
В миналото някои кардинали бяха гласували за себе си, но Памфили не можеше да го направи. Той се озърна към кардинал Фицсимънс. Докато попълваше своята бюлетина, червендалестият американец от ирландски произход я криеше с ръка — като ученик, който не иска да препишат контролното му.
Когато приключиха, кардиналите един по един отидоха при олтара. По традиция и за да не бъде допусната измама, носеха сгънатите бюлетини високо над главата си, тъй че да се виждат отвсякъде.
Дойде и редът на Памфили и той се изправи и тръгна по червения килим на централната пътека. Стигна до олтарната маса и спря пред големия златен потир със сребърна инкрустация, покрит със сребърно блюдо, украсено със скъпоценни камъни.
Памфили коленичи и произнесе кратка молитва за здравето и дълголетието на Светата църква. След това, както бяха направили кардиналите преди него и както щяха да продължат да го правят до края на гласуването, се изправи и изрече високо:
— Нека свидетел ми е Христос Господ, който ще ме съди, че гласувам за онзи, който смятам пред Бога, че трябва да бъде избран.
Стомахът му се сви от угризение, когато постави бюлетината в блюдото и го повдигна, виждайки как сгънатият лист пада в потира.
Бяха пуснати всичките сто и двайсет бюлетини и сега започвате работата на преброителите, избрани по жребий от кардиналите-избиратели. Тримата седяха на олтарната маса и гледаха право напред, сякаш чакаха знак.
След малко наведоха глави един към друг и си зашепнаха. Единият размаха показалец, вторият поклати глава. На Памфили му хрумна, че може някак си да са разкрили опитате му да събере подкрепа — практика, строго забранена от Църквата, — и в момента обсъждат съдбата му. Накрая един от преброителите се прокашля и тримата пристъпиха към еднообразната си задача.
Първият бръкна в потира, извади една бюлетина, разгъна я, записа името и я подаде на втория си колега. Той прочете името и я предаде на третия, който я погледна и на висок глас произнесе името пред конклава:
— Кардинал Камило Корсини!