Имаше промяна. Памфили усещаше стичащите се по гърба му струйки пот. Другите кардинали се въртяха на столовете си и шушукането им постепенно се усилваше.
— Армано Памфили! — за пореден път произнесе преброителят.
Седемдесет и осем, помисли си Памфили. Трябваха му осемдесет и един. Той сведе глава и се помоли Бог да му помага да служи на Светата църква, ако го изберат.
— Армано Памфили! — прочете преброителят.
Мили боже! Само още два гласа!
Сякаш усетил вълнението му, Шон Фланиган постави треперещата си ръка върху ръката на своя стар приятел и прошепна дрезгаво:
— Армано, Господ нямаше да те натовари с тази огромна отговорност, ако не знаеше, че ще се справиш.
Преброителят вдигна поглед от бюлетините.
— Армано Памфили!
Само още един глас!
Капелата се смълча. Първият преброител бръкна в потира, извади поредната бюлетина и я прочете с непроницаемо изражение. Подаде я на втория, чието лице също остана каменно. Накрая третият преброител записа нещо, кимна на двамата си колеги, които вече се бяха отпуснали с доволен вид, бавно се обърна към конклава, усмихна се и извика:
— Армано Памфили!
Затаилото дъх множество избухна в гръмко ръкопляскане. След малко вратата се отвори и монсиньор Дюбоа влезе в залата, следван от още двама монсиньори. Аплодисментите стихнаха и кардинал-камерлингът и магистърът на литургичните церемонии се приближиха до Памфили.
Сърцето на Памфили щеше да изскочи от гърдите му.
Анджело Росати се наведе напред и леко постави ръка на рамото му.
— Армано Марчело Памфили, съгласен ли си с каноничния ти избор за върховен понтифик на Светата римска църква?
Устните на Памфили помръднаха, ала от гърлото му не се изтръгна нито звук. В първия ужасяващ миг му хрумна, че е онемял, ала после пред очите му изплува сияещото лице на майка му. Памфили се намести на стола си, изправи рамене, прокашля се и отговори твърдо:
— Бог да благослови решението ви. Приемам.
Кардинал-камерлингът стисна рамото му.
— С какво име искаш да те наричат?
Памфили избърса сълзите от очите си и произнесе високо, за да го чуят всички:
— Инокентий Четиринайсети!
След още един взрив на овации кардиналите започнаха един по един да идват при него, като коленичеха и му засвидетелстваха верността си. После се обръщаха, отдалечаваха се и се включваха в хора, пеещ благодарствения химн „Те Deum“.
След като се изредиха всички кардинали, той се изправи, прекръсти се и тръгна към алената Стая на плача, за да се преоблече в белите папски одежди. Точно преди да излезе през огромната врата на Сикстинската капела, Памфили забеляза двама кардинали, които радостно изливаха химикал в печката, за да придадат бял цвят на дима при изгарянето на последните бюлетини. Белият дим щеше да прати щастливата вест на света — „Habemus Papam!“ „Имаме папа!“.
33.
Цялото тяло я болеше, но дори това някак си допринасяше за уютността на спалния чувал и вълнените одеяла. Разкошната вечеря, уискито и пращящият огън успокояваха сетивата й, колебаещи се на ръба на съня.
Джейми я прегърна и силно я притисна към себе си. Катлийн се наслаждаваше на дъха му върху тила си, докато двамата се взираха в пламъците, отпуснали глави върху сгънатото му кожено яке.
Накрая той наруши дългото мълчание.
— Чувала ли си историята за добрата мълска вещица и вълшебните води на Лох Ба?
Прекалено унесена, за да отговори, тя само поклати глава.
— Тази вещица живяла много отдавна — тихо и напевно започна разказа си Камерън. — Толкова отдавна, че пасяла добитъка си на западните пасища, които днес са залети от морето. Най-много обичала Лох Ба, защото в студените му води възвръщала младостта си през вековете. За да направи магията, тя се къпела във вълшебното езеро призори в утрото на стотния си рожден ден. Ала трябвало да се потопи във водата, преди да чуе как първото горско създание поздравява новия ден.
Джейми още по-силно я притисна към себе си и по тялото й се разля топлина, сякаш огънят изведнъж беше насочил пламъците си право към нея.
— Добрата вещица се подмладявала веднъж на сто години в продължение на десетки векове — приспивно продължи Камерън. — Точно преди зазоряване в една ледовита есенна сутрин на поредния си стотен рожден ден тя докуцукала до каменистия бряг на Лох Ба. Съблякла се и тъкмо се канела да влезе във вълшебната вода, когато чула крясък на скален орел, реещ се високо над Бен а Хрейг. Вещицата разбрала, че никога повече няма да види изгрева, и отчаяно отправила поглед на изток. — Той още повече сниши глас и зашепна. — Твърде късно. Повелият вятър донесъл утрото и тя изчезнала във въртоп от есенни листа.