— Казвам се Камерън — изръмжа мъжът. — Да, искам си го.
Нахално копеле.
Тренкавел му подхвърли оръжието и както очакваше, летецът го насочи към главата му и вдигна ударника.
— Би трябвало още сега да ти пръсна черепа.
— Можеш да ме застреляш, да. — Тренкавел нарами автомата си.
Онзи продължаваше да се цели в него.
— Ако искаш да ме убиеш, нищо не може да ти попречи — продължи Раймон. — Само че ще убиеш съюзник, а имаш огромна нужда от такъв.
Камерън продължи да го пронизва с поглед, после свали ударника и затъкна револвера в колана си.
— Махам се оттук — заяви той и се затича на север покрай брега.
— Отиваш да спасиш дамата на сърцето си, а? — подвикна подире му Тренкавел.
Пилотът спря и се обърна.
— Да. — Раймон го настигна. — Аз съм командос. Ако тръгнеш срещу онези хора, ще ти трябва моята помощ. Аз искам само книгата. Ако ми помогнеш, аз пък ще ти помогна да спасиш археоложката. Танто за танто.
— Как мога да ти имам доверие?
— Как казват американците? „Доверието е хлъзгав склон…“ Да кажем само, че е в мой интерес да не нарушавам примирието — стига да си получа книгата.
— Доверието наистина е хлъзгав склон — съгласи се Камерън. — А ти ми изглеждаш адски хлъзгав. — Обърна се към сивото езеро, после отново го погледна. — Добре, как да те наричам?
— Наричай ме Раймон. Можем ли да настигнем вертолета с твоя хидроплан?
— Денят ще е ясен. — Пилотът погледна небето. — Ако се издигнем високо и ти наблюдаваш околността с моя бинокъл, може да ги видим. Ако извадим късмет.
— Да вървим тогава — каза Тренкавел и се затича.
Докато тичаха, Камерън се обърна към новия си другар.
— Моли се да не са видели хидроплана, или, ако са го видели, да не са го повредили.
— Ти се моли — отвърна Раймон. — С Господ не си говорим от години.
37.
Заслепен от отблясъците на залива Арасайг, Тренкавел потръпна и погледна на запад. Ако не се брояха пръснатите тук-там бели облаци, яркосиньото небе приличаше на безкрайно продължение на океана.
— Провери на картата — каза му Камерън и намести авиаторските си очила. — На около хиляда и осемстотин метра под нас е остров Ег. А ей там е остров Ръм. Те имат преднина от цели осем минути преди да излетим. Дано да са се насочили на север, както смяташ ти. Иначе… Ако са обърнали и са поели на юг или навътре към сушата на изток…
— Нали се съгласи с мен? — Тренкавел вдигна бинокъла към очите си. — Понякога богинята на късмета е истинска вещица.
— По-добре си мълчи — гневно му се сопна Джейми. — Ти искаш само онази проклета книга! Те отвлякоха жената, която…
— Жената, която…?
— Няма да разбереш. Продължавай да наблюдаваш. Времето е достатъчно ясно, за да ги видим, ако изобщо са там. Особено с мигащата им сигнална светлина.
Известно време пътуваха в мълчание, после Тренкавел изведнъж се напрегна и се наведе напред. В далечината под тях слънцето се отразяваше в нещо метално. След няколко секунди зърна ритмично проблясваща точица — като алена звезда на тъмния фон на морето. Едва беше осъзнал какво вижда, когато всичко се стопи в мъглявата синева на океана и небето.
Той фокусира бинокъла и пред очите му се появи черно петънце. То обаче изглеждаше неподвижно, като буболечка, размазана на предното стъкло на хидроплана. В следващия миг петното се наклони и се раздвижи и Раймон ясно видя проблясъка на задната сигнална светлина.
— Има нещо — съобщи той. — На десетина километра в посока север-северозапад. — Тренкавел насочи вниманието си към картата в скута си. — В момента се приближава към остров Скай. Лети на север.
Подаде бинокъла на Камерън.
— Движи се много по-ниско от нас. На не повече от двеста метра над водата.
Малко след като погледна през бинокъла, пилотът напрегнато се наведе напред.
— Летателна машина е, да. Само че… — Джейми нагласи фокуса. — За бога, те са! Това е хеликоптер! — Ухилен до уши, той се обърна и за изненада на двамата, плесна Тренкавел по коляното. После моментално отдръпна ръка и се намръщи отвратено, сякаш е докоснал прокажен.
— Да се приближим към тях — каза Камерън, изтегли щурвала и леко наклони носа на хидроплана надолу. — Така ще наберем страхотна скорост.
— Към Скай ли летят? — вперил очи в картата, попита Тренкавел.