Посочи на картата място, обозначено с кръстче и флагче.
— Това е замъкът Бейра. Издигнат е от клана Маккийтън в началото на осемнайсети век. Преди няколко години го купи и реновира един богат арабин. Мисля, че още е негов собственик.
— Този Касиди сигурно го е наел от арабина — предположи Тренкавел.
Камерън сви рамене.
— Възможно е. Обаче е по-вероятно да го е застрелял и да си е присвоил замъка, не мислиш ли?
38.
Катлийн оглеждаше просторната библиотека на замъка Бейра. Украсените с изящна дърворезба шкафове стигаха почти до тавана и изцяло покриваха едната стена. Подредените по цвят томове явно отразяваха вдъхновението на някой интериорен дизайнер, а не на учен. Между двата огромни витражни прозореца пламтеше грамадна камина. В центъра на помещението имаше дълга дъбова маса, на която имаше лаптоп, няколко книги, бинокулярен микроскоп, голяма лупа, бележници… всъщност всичко, каквото й трябваше.
Тя се обърна към Даниъл Касиди, който стоеше облегнат на каменната плоча над камината. Тъмните му проницателни очи прогаряха дупки в нея още откакто беше влязла в библиотеката.
Катлийн скръсти ръце и го погледна гневно.
— Какво искате от мен?
Той пъхна ръце в джобовете на вълнената си жилетка, сви рамене и леко се усмихна.
— Струва ми се странно, че учен като вас няма желание да прочете древните писания на един ирландски монах. Страх ли ви е, докторе?
— Да, страх ме е. От осемстотин и шеста година насам предсказанията на монаха са абсолютно безпогрешни. Логично е да заключим, че и останалата част от книгата е също толкова точна. Прецизно датирани и верни пророчества, които стигат до двайсет и втори век, а сигурно и по-нататък… Доста плашеща перспектива, не мислите ли?
Катлийн се отпусна на стола.
— През следващите години може да има прекрасни неща, но и истински кошмари. Преди да открием тази книга, нямахме представа какво ще се случи. Сега обаче…
Милиардерът се засмя.
— Започвайте да превеждате, докторе. Ще видим дали страховете ви ще се оправдаят.
— Целият кодекс ли очаквате да ви преведа? Това са месеци…
— Не, разбира се. Какво ме интересуват събития, за които мога да прочета в историческите книги? Започнете някъде от края на миналия век. В лаптопа е качена програма за превод, тъй че не би трябвало да ви отнеме чак толкова много време.
Обърна й гръб и протегна ръце към огъня.
— Почвайте работа, докторе — каза през рамо. — Разговорът с вас ме отегчава.
— И вие не сте особено интересен. — Катлийн си сложи хирургически ръкавици, разтвори огромния том и внимателно започна да разлиства древните пергаментови страници. Накрая спря, завъртя рамото на микроскопа над кодекса и включи лампата.
Въведе в компютъра някои по-необичайни хиберно-латински думи и преведе предсказание, което потвърждаваше точността на монаха.
хиляда сто деветдесет и три лета след
като перото запише тия думи земята
ще разтърси като в родилни мъки
сърцето на империята на източната църква
в центъра на труса ще е град никомидия и
константинопол също ще трепери от страх
от лудостта на земята хиляди ще погинат
под развалините
— Господи! — промълви археоложката.
— Какво има? — попита Касиди и се приближи.
Тя го погледна и бавно протегна ръка за чашата си с чай.
Милиардерът тропна с крак.
— Казвайте!
Катлийн отпи глътка чай.
— Спомняте ли си земетресението, което разтърси Турция в края на деветдесетте години? Имаше хиляди жертви.
Касиди се ококори.
— И монахът го е предсказал?!
— Даже посочва епицентъра. — Тя посочи листа с увитата в марля показалка. — Нарича Измит и Истанбул с древните им имена Никомидия и Константинопол, но иначе всичко е точно.
Катлийн записа пророчеството и датата в бележника си, пак се наведе над окуляра и леко премести стойката.
Беше стигнала до единственото разстояние, оставено между отделни блокове текст, на което се натъкваше досега. Това показваше, че й предстои да навлезе в двайсет и първия век.
Първото предсказание се отнасяше за 2000-та година.