— Скоро ли ще започне приливът? — попита Тренкавел.
Джейми си погледна часовника.
— След четирийсет и пет минути.
— И когато се върнем, заливчето отново ще е плавателно, така ли? Даже в тъмното?
— Дълбочината ще е достатъчна, обаче пак ще е тясно.
— Затова ли трябваше да се намокрим?
— Налагаше се да обърна хидроплана, за да можем после да излезем оттук — поясни Камерън. — Беше по-добре да го направим по светло. Я виж тия скали. През нощта можехме да разбием я крило, я поплавък, я опашката.
Раймон си погледна часовника, изправи се и преметна автомата си на рамо.
— Тръгваме ли?
Пилотът измъкна револвера от пояса си, отвори барабана и го зареди с 11,5 милиметрови патрони. Лицето му се напрегна и той безизразно погледна спътника си. След няколко секунди сви рамене и тръгна към подножието на скалата.
Пъхна оръжието под колана си и посочи.
— Отделните пластове образуват первази, нещо като стъпала, виждаш ли?
— По здрач изкачването няма да е чак такъв проблем, обаче в мрака ще е трудничко — отбеляза Тренкавел.
Джейми завърза края на малка намотка жълто найлоново въже за друга, доста по-голяма, прехвърли първата през рамо, кимна на Раймон и се закатери по зигзаговидно разположените первази, като постепенно размотаваше въжето.
Тренкавел наблюдаваше изкачването му. Пилотът имаше право. Единственият път до замъка Бейра се спускаше от намиращото се на север село Талискър. Наемниците нямаше да очакват атака от юг.
Последва Камерън нагоре по опасната скала и си помисли, че баща му сигурно много би се радвал на всичко това. Кракът му се подхлъзна на един хлабав камък и Раймон си представи старото копеле ухилено до уши в ада.
40.
Катлийн си свали очилата, разтърка очи и подаде поредния лист ръкописен превод на Касиди. Докато милиардерът го четеше, изражението му й напомни за пироман при вида на пожар.
Предсказанието за откриването на книгата още я измъчваше. Най-много я смущаваше това, че монахът конкретно я посочваше като ръководител на експедицията.
… ще ги води жена от могъщото
западно кралство ще прекоси тя
голямото бурно море…
Фактът, че за нея се говори в кодекс на близо хиляда и двеста години, някак си я караше да се чувства разголена. Защитен от светлинни години разстояние, от цели епохи и от физическите закони на вселената, нейният свят сякаш се разкриваше пред очите на времето. Винаги беше смятала живота си за нещо съвсем лично, ала сега се оказваше, че той е неразгадаемо свързан с предопределен път, установен много преди да съществуват звезди и записан в тази дяволска книга от отдавна умрял непознат.
Искаше й се колкото може по-бързо да се отдалечи от 2005-а. Протегна ръка и премести листа на първия запис за следващата година. Както правеше още от първия си превод, отначало прочете откъса бавно и записа всички непознати хиберно-латински думи. После ги въведе в компютъра и остави изключителната програма на д-р Кериган да си свърши работата. Само от време на време й се налагаше да прибягва до речника за по-цялостен превод или за да изясни някой двусмислен израз.
Преведе първото пророчество за следващата година и дъхът й секна.
… хиляда и двеста години след тази тъмна нощ
отново тежест на сърца ни ще легне преди
петел да изкукурига в леденото утро на деня
на светата мъченица агнеса…
Катлийн записа датата на един лист: 21 януари 2006-а, денят на св. Агнеса.
Вече не се смяташе за католичка, нито за особено религиозна, ала кой знае защо, не искаше предсказанието да попадне в ръцете на Касиди. Това щеше да се случи след няколко месеца и ако го знаеше, копелето със сигурност щеше да се опита да го използва, за да извлече печалба. Археоложката пъхна листа в джоба си и продължи нататък.
— Обяснете ми, професоре. — Ъгълчето на устата на Касиди леко трепереше. — В превода, който ми дадохте, ясно се говори за война, но… — Той вдигна листа и прочете преведеното предсказание на глас:
… хиляда двеста и една година след моята
смърт от ръцете на безмилостни мъже от
лотландия земята на тавърските планини що
като крепостна стена разделят христовите
люде и абасидския халифат велики битки ще