води със земята на гърците за кипърския остров
Той я погледна намръщено.
— Какъв е пък сега този Абасидски халифат?
— Не забравяйте, че Броихан пише от гледна точка на знанията в началото на девети век — отвърна Катлийн. — През осемстотин и шеста година империята на Абасидите е обхващала Северна Африка и Близкия изток. Северните граници на техните владения са се простирали до най-източния край на Източната римска империя. Тавърските планини в днешна Източна Турция.
Очите на Касиди проблеснаха.
— Разбира се! Монахът с имал предвид нова война между Гърция и Турция за Кипър. Само че годината… „Хиляда двеста и една години след моята смърт от ръцете на безмилостни мъже от Лотландия…“ Какво иска да…
— Мислите да се облагодетелствате, а?
— Защо не? — Милиардерът повдигна вежди. — Войната винаги е била доходен бизнес за онези, които са на съответното място в съответното време. — Той посочи книгата. — А ей това тук гарантира, че аз винаги ще съм на съответното място в съответното време. Ако обичате — годината?
— Броихан е виждал бъдещето, следователно трябва да е видял собствената си смърт от ръцете на викингите през осемстотин и шеста година, когато е написал и предсказанията си. Датите на всички пророчества се смятат от тази година. Изразени са по различен начин: еди-колко си лета след единайсетата година от понтификата на папа Лъв Трети, еди-колко си лета след нощта на моята смърт и така нататък. Но отправната точка винаги е тази година, осемстотин и шеста.
— Значи войната между гърци и турци ще започне след три години, през две хиляди и седма, така ли?
— Точно така.
Касиди скептично повдигна вежди. През целия ден се колебаеше между подозрителността и вярата.
По-любопитни й се струваха собствените й реакции. Понякога изпитваше желание да защитава достоверността на предсказанията на Броихан дори пред своя похитител, като че ли монахът бе неин обичан и уважаван колега. В следващия момент й се приискваше да запрати книгата в огъня и да я изгори на пепел.
Тя скръсти ръце, отпусна се назад и погледна Касиди.
— Сега пък какво има?
— Щом този Броихан е можел да предскаже собствената си смърт от ръцете на викингите и съответно да предотврати избиването на събратята си… — Милиардерът обвинително насочи показалец към нея. — Защо го е допуснал?
— Нямам представа. Да, Броихан е писал преди Калвиновата доктрина за предопределението, но може да не е искал да се намесва в божествено установения ход на нещата, в чието съществуване е вярвал.
— Обаче не разбирам…
— Какво? Безплатен урок по теология ли искате да ви изнеса?
Той свъси вежди, върна се до камината и попита през рамо:
— Как свършва тази книга, доктор Филипс?
— Казах ви вече, до днес не бях чела нищо по-късно от осемнайсети век. Вие поискахте да ви преведа кодекса последователно и изрично ми забранихте да прескачам, за да видя какъв ще е краят. Защо?
— Ами защото… — Касиди пъхна ръце в джобовете на панталона си, отиде при витражните прозорци и впери поглед в морето.
Катлийн се усмихна.
— Защото и вас ви е страх как свършва всичко.
Милиардерът се обърна да й възрази, но тя вдигна ръка.
— Вижте, Касиди, аз ви разбирам. Този монах може да е предсказал края на света. Епидемия. Ядрена война. Катастрофална промяна на климата… Кой знае какво може да се случи? Така или иначе, краят на кодекса спокойно може да е внезапен и трагичен. Окончателното пророчество, така да се каже.
Видя страха в очите му и реакцията му й достави удоволствие.
— От друга страна, последното предсказание може да е като всички останали — продължи тя. — Виденията на Броихан може да са били прекъснати от викингското нашествие. Ако викингите не бяха нападнали манастира, книгата можеше да съдържа пророчества за следващите пет милиона години.
Археоложката плъзна показалец по ръба на чашата си.
— Напълно е възможно Броихан да не е предупредил другите йонски монаси, защото не е имал време. Когато викингите нападали манастирите по британското и ирландското крайбрежие, техните плитко газещи дракари безшумно се плъзгали по пясъка на брега, нашествениците изскачали и връхлитали беззащитните монаси с невероятна бързина и почти невъобразима жестокост. — Тя махна с ръка. — Никога няма да научим точно какво се е случило в онзи ден през осемстотин и шеста година. Със сигурност ни е известно само, че викингите избили шейсет и осем от безпомощните монаси на Йона.