При мисълта за такова ужасно клане огромната библиотека потъна в мълчание. Катлийн се взираше в бумтящата камина, а Касиди съзерцаваше смрачаващия се океан зад скалите. Накрая тя наруши тишината.
— Знаете ли, когато викингите са ги нападнали, Броихан може да се с намирал в състояние на екстаз и да не е осъзнавал действителността. Просто са му отсекли главата и са продължили да убиват останалите монаси и да плячкосват манастира. Може да е бил в толкова дълбок религиозен транс, че изобщо да не е разбрал какво му се случва. Да напишеш толкова голям кодекс, при това с толкова миниатюрно курсивно писмо, меко казано, е удивително, ако не и свръхчовешко постижение.
Касиди погледна над рамото й почти микроскопичните букви, толкова малки, че за невъоръжено око изреченията приличаха на бледи линии.
— Как изобщо го е направил, по дяволите?
— Когато са в транс, хората са способни на изумителни неща — отвърна Катлийн. — Например нестинарите, които ходят по толкова горещи въглени, че краката им би трябвало моментално да изгорят чак до коленете. Змиярите в Петдесятната църква, които понасят ухапвания от изключително отровни змии и пият цианкалий и арсеник, но остават живи. Хората, които се подлагат на тежки хирургически операции без никаква анестезия и преодоляват болката единствено със силата на волята си. Ясновидците, които са способни да пренасят съзнанието си в пространството и времето и виждат събития, за които не биха могли да знаят. Науката регистрира тези неща, Касиди, но не може да ги обясни.
За известно време в стаята отново се възцари тишина. Чуваше се само тиктакането на големия часовник в ъгъла и пращенето на огъня в грамадната камина.
След малко Катлийн прибави:
— Освен това трябва да се има предвид възможността Броихан наистина да е имал божествена подкрепа… Тоест че всъщност е бил Божие оръдие.
Милиардерът безмълвно впери очи в нея, после се обърна и отново се загледа в огъня.
— Защо викингите не са откраднали книгата? — все още с гръб към нея попита той. — Тъй де, подвързията й е украсена със злато и аметисти. Защо не са…
— Някой може да я е скрил. А може и да ги е било страх от нея. Тя наистина излъчва някаква свръхестественост… или нещо подобно.
Касиди кимна.
— Знам. И аз го усетих.
Той заобиколи масата и като поглаждаше брадичката си, дълго се взира в книгата, после отново се върна пред прозореца.
— Скоро ще се стъмни — втренчен в морето, каза милиардерът. — Остава ви още много работа по превода. — Посочи кодекса. — Хайде, залавяйте се.
— А ти върви по дяволите — измърмори Катлийн, докато наместваше лампата на микроскопа. Фокусира го и пред очите й се появи нов пасаж.
хиляда двеста и две лета след единайсетата
година от понтификата на негово светейшество
лъв III владетелят на западното кралство отвъд
голямото море на залязващото слънце ранен ще
бъде ала ще оцелее от плюещите огън и сипещи
гръм железни пръчки на мъже от земята от
която извират реките на рая обезумели от
омраза задето страната им е била покорена
Катлийн въздъхна.
— Какво има? — Касиди придърпа един стол и седна до нея.
— Чакайте — отвърна тя. — Оставете ме да помисля… „мъже, обезумели от омраза… земята, от която извират реките на рая…“
Докато размишляваше, си водеше бележки.
— Според мен тук Броихан предсказва, че през две хиляди и осма иракски терористи ще извършат опит за покушение срещу президента — каза накрая.
— Иракски терористи ли? — Касиди повдигна сивите си вежди. — Та Ирак още не е съществувал през осемстотин и шеста година!
— Тук е казано „мъже от земята, от която извират реките на рая“. Това са Тигър и Ефрат. Сигурна съм, че се говори за Ирак.
Касиди замислено кимна, обърна се и се вторачи в огъня. След малко отново я погледна.
— Наистина ли сте убедена в автентичността на тази книга, докторе? Смятате ли, че всичките предсказания действително ще се сбъднат?
Защо трябваше да го потвърждава пред този човек?
— Всъщност е доста фантастична — отвърна Катлийн. — Нали разбирате, книга за бъдещето?! Археолозите и по-рано са били подвеждани от фалшификати. В края на седемдесетте години…