— Бог е голям любител на иронията. Трябва много да го е развеселил фактът, че църквата осъди Елен и майка ми и им отказа християнско погребение. — По бузите му се стичаха студени сълзи. — Самоубийството, виждаш ли, било смъртен грях, даже да е предизвикано от свещеник изнасилвач.
— Какво се случи с изверга, който е изнасилил сестра ти?
— Църквата му прости, естествено. Какво значение имат обезчестяването и смъртта на някакво си френско момиче за Ватикана? — Раймон разпери ръце. — Тъй де, в сравнение с безукорната репутация на Светата църква?
Въпросът увисна в мрака.
— Агентите на баща ми научиха, че Ватиканът го пратил в малка енория в Чапакура, Боливия — продължи той след малко. — Открихме го и щяхме да го пипнем, обаче онази вещица богинята на късмета ни обърна гръб. Свещеникът загина в автомобилна катастрофа, преди да го накаже правосъдието на Тренкавел.
— Баща ми го понесе по-тежко от загубата на жена си и дъщеря си. Побърка се и хвърли цяло състояние, за да превърне сина си във воин на отмъщението за злините, извършени от Църквата срещу семейство Тренкавел. И не само през нашия век… — Раймон се засмя, горчиво, — а и през тринайсетото столетие.
— За какво говориш?
— Моите предци били катари, Камерън, и Църквата ги смятала за еретици. Затова папата наредил да ги избият. Баща ми смяташе, че има да урежда две сметки, и превърна сина си в катарски рицар.
— И през всички тези години си чакал шанс да накажеш Католическата църква, така ли? Но тази жестокост е дело на един-единствен злодей…
— В онова ужасно неделно утро Бог ясно показа, че човешките жестокости не го вълнуват. Че слабите няма да бъдат защитени. Че Неговото име може да се използва със зли цели и Неговото творение е напълно свободно да ги преследва. И щом човешките ужаси се радват на такова божествено безразличие, аз също съм свободен, абсолютно свободен да накажа всички виновници за случилото се с моята скъпа Елен.
Известно време помълчаха, после Джейми попита:
— С какво ще навреди на Църквата тази книга?
— Не знаеш ли какво пише в нея?
— Не. — Пилотът се наведе напред. — Обаче знам, че е книга с предсказания.
Тренкавел безмълвно впери очи в него. После се изправи, вдигна голямата намотка на рамото си и мрачно се усмихна.
— Обявявам те за почетен катарски рицар, mon ami. Да вървим да спасим твоята любима и да вземем моята книга. Какво ще кажеш?
Камерън не реагира и Раймон за миг си помисли, че спътникът му се е уплашил.
Накрая Джейми бавно стана.
— Виж, ужасно съжалявам за сестра ти и майка ти. Наистина. И оня боклук, дето е изнасилил Елен, е заслужавал всичко, което двамата с баща си сте му готвили. — Пристъпи към Тренкавел. — Но ти си убил двама души, единият от които беше най-добрият приятел на Катлийн, и…
— Нямах намерение да му причиня нищо лошо. Абсолютно нищо. Той ме нападна.
Камерън вдигна ръка.
— Ти си убиец, Раймон. Затова недей да оставаш с лъжливо впечатление за отношението ми към теб.
Тренкавел се опита да види пилота на светлината на прожекторите, но лицето на Камерън отново беше потънало в сянка. Французинът отстъпи от тъмната фигура и яростно стисна преметнатото на рамото му въже.
— Е, тази нощ ще се убедиш, че и убиецът може да ти бъде полезен — заяви Раймон, обърна се и тръгна към ръба на скалата. — Чака ни работа. Да започваме.
Приготвената от готвача на Касиди обилна храна я ободри за известно време, но оттогава бяха изтекли няколко часа, през които Катлийн не бе вдигнала глава от книгата. През последния час в мозъка и мускулите й се процеждаше тъпа болка от пълно изтощение. Не й помагаше и непрекъснато крачещият пред камината милиардер, който все поглеждаше големия часовник в ъгъла и си мърмореше нещо под нос.
Тя въведе нов хиберно-латински израз в компютъра и го преведе на английски, после се отпусна назад и заразтрива челото си с пръсти.
— Знаете ли, преводът от древен език, който представлява смесица най-малко от два мъртви езика, е…
Касиди гневно се приближи до нея.
— Мислех, че ще е много по-бързо и лесно!
— Бързо и лесно можете да изядете торта. Това, което правя аз, е малко по-сложно.
Той продължи ядосано да се взира в нея още няколко секунди, после се върна пред камината и изсумтя: