— Защо? — попита учудено младежът на задната седалка. — Какво толкова им има на ПЧП? Не са ли начин да свършим работа, без да харчим нито стотинка от парите на народа?
Филипе и Томаш се разсмяха.
— Само така казват! — възкликна историкът. — Наистина ли вярвате на тази безсрамна лъжа?
Реакцията на двамата мъже отпред смути Алешандре.
— Ами… нали това казваха… Не се плаща от данъкоплатците… или се плаща?
— Какво невежество! — възкликна Филипе и завъртя очи. Обърна се назад. — Сега ще ви обясня какво е ПЧП. — Замълча за момент, докато обмисляше как да представи нещата по-достъпно и ясно. — Въпреки че хвърлиха всички обществени средства за бетон, нашите гениални управляващи — пример за високо ерудирани и интелигентни хора — решиха, че това не стига. Трябваше да се произведе още бетон! И какво родиха техните мозъци? Измислиха откъде да намерят още бетон и други да го плащат!
— Тези „други“ сме ние, естествено — обясни Томаш. — Ние от бъдещето, защото в момента сме още в настоящето.
— Точно така — съгласи се Филипе. — Забележете, това публично-частно партньорство има смисъл, ако държавата реши да построи обект, чиято експлоатация да плати инвестицията и издръжката му. Тъй като пари няма, държавата отива при частници и им казва: ако направите този мост например, предвиждаме трафик от един милион автомобили годишно и с таксите вие ще възстановите инвестицията си за петнадесет години, затова ви отстъпваме експлоатацията за тридесет години, за да излезете на печалба. След тези думи частниците питат: какво ще стане, ако има по-малко трафик от предвиденото? Лош късмет за вас, отговаря държавата. Все пак в едно капиталистическо общество рискът е част от инвестицията, нали? Частниците мислят, правят си сметката и ако стигнат до заключение, че рискът си струва, действат. Това е едно добро партньорство. Частникът рискува, инвестира и взима печалба от експлоатацията, а ако нещата се развият зле — търпи загуби. Данъкоплатците не плащат и не печелят нито стотинка, но работата е свършена.
— Да, това е ПЧП.
— Така е, но не и в Португалия, драги. Какво се случи тук? Държавата отиде при частните фирми и каза: изградете една магистрала и я експлоатирайте тридесет години, но ако работи на загуба, данъкоплатците ще платят. Разбирате ли? При португалските ПЧП рискът за инвеститора е нулев, а за хората — огромен. Частните фирми получават печалба, но не поемат риск, държавата не печели нищо, но плаща риска. Така управляващите представят проект, за да бъдат избрани, естествено, а после ние плащаме. Тоест плащаме сега, защото бъдещето вече е тук. По този начин се създадоха договори, при които частните фирми се ангажират да финансират проекти в замяна на право на експлоатация за тридесет години.
— Познавам понятието ПЧП — съгласи се Алешандре. — Започнаха преди няколко години, нали?
— Първият подобен проект е мостът „Вашко да Гама“, който се оказа обект на седем споразумения за финансово ребалансиране, всички в ущърб на данъкоплатците. Вирусът се разпространи бързо и тогава започна голямото плюскане. Така една система, която би могла да бъде изгодна, ако се ограничаваше със стратегически важни и рентабилни проекти, се превърна в средство за разрушение, тъй като целият риск се оказа прехвърлен от инвеститорите към данъкоплатците. Започнаха да се сключват ПЧП под път и над път, често без предварителна оценка и без задълбочен анализ на съотношението разходи-ползи, в някои случаи дори за по-малки проекти, които бързо печелят избиратели, като Metro Sul do Tejo[33]. — Важното е избирателят да види, че се върши работа. Ако междувременно държавата се прецака, това не е проблем, който смущава съня на управляващите.
— Наистина ли сключените ПЧП са толкова зле?
— Направо са трагични! Почти всички ПЧП се подхлъзнаха с тридесет процента. Последваха редица преподписани договори, всички в ущърб на обществените средства. Проекти, представени като самофинансиращи се, като Lusiponte[34] и Fertafus[35], накрая бяха субсидирани от държавата. Разправяха, че няма да ни струва нищо, и лъгаха безскрупулно. Само магистралите SCUT[36] струват на данъкоплатците петнадесет милиона евро! За да си представите по-добре тази грандиозна цифра, ще ви кажа, че всички пари, които държавата взе от увеличаването на данъците и намаляването на заплатите, стигнаха за изплащането само на половината от разходите! — Филипе посочи към двамата си спътници. — Вие и Томаш сте без работа, защото трябва да се плати това предизборно безумие! И това е само върхът на айсберга. През 2001-ва например чрез ПЧП започна строежът на десет болници. Десет години по-късно само една беше завършена — болницата в Кашкайш[37], и между другото тази сделка беше предоговорена… за сметка на данъкоплатците, разбира се. Срокът за изпълнение на тези проекти изтече и в следващите тридесет години болниците ще струват на държавната хазна осем милиарда евро — сума, доближаваща се до спестяванията, които португалската държава направи с рестриктивните мерки до 2012-а. Терминалът „Алкантара“ беше договорен без конкурс, с директен договор — типични условия за корупция, след което предоговорен в ущърб на данъкоплатците. Домът на музиката, построен по случай кандидатурата на Порто за Европейска столица на културата, беше открит едва пет години след събитието, след пресрочване и предоговаряне, пагубни за обществените средства. Проектантът закъсня с представянето на работата и вместо да плати неустойки, бе поощрен с още един милион евро! — Филипе махна красноречиво с ръка. — Плащайте, наивници!
33
Така нареченото леко метро — скоростен извънуличен транспорт, разложен предимно по наземни и надземни трасета. Става въпрос за линиявините Алмада и Сейшал, въведена в експлоатация през 2007 г. — Б. пр.
34
Фирма концесионер, занимаваща се с пътната настилка на мостовете "Васко да Гама“ и „25 април“ в Лисабон. — Б. пр.
35
Концесионер на железопътната линия между гара „Рома Арейро“ в Лисабон и Сетубал. — Б. пр.
36
Абревиатура, която означава „без такси за потребителя“. Понятието е въведено в Португалия през 1997 г. с откриването на първата магистрала, чиято поддръжка се плаща от държавата, вместо от събрани такси. През 2011 г. това понятие окончателно излиза от употреба, тъй като всички магистрали стават платени. — Б. пр.